Побойничката

Глава 6

СМОТЛЬО? Какво прави той тук? Да не би... да не би той да ми е съсед? Всъщност... като се замисля всичко придобива смисъл! Джипът, снимката, странната сянка зад прозореца, когато им занесох баницата... ВСИЧКО! Какви ги говоря? Я да взема да му помогна. Леле доста здраво се е ударил, щом е припаднал.

-ЕЙ!- лепнах му два шамара да видя дали ще се събуди- ЖИВ ЛИ СИ?- изобщо жив ли е? Бързо си сложих двата пръста на врата му, за да проверя дали има пулс. БОЖЕ НИЩО НЕ УСЕЩАМ! Аа добре жив е... олекна ми. Погледнах към дясната му ръка. Боже мой! Явно когато е паднал му се е забил клон в ръката. Какво да го правя сега? Огледах двора им. Видях едно канапе и реших да го сложа там да легне. Изправих се и го хванах за подмишниците. Ама той е бил много тежък! Едвам го закарах до там, но най-накрая успях. Взех решението да отида в нас и да взема аптечката ни. Да няма да влизам у тях? Не. Трябваше пак да мина през оградата. Отидох вкъщи и се чудех къде може да е. Накрая се сетих, че е под леглото в спалнята на майка ми. Отидох там и го взех. Върнах се при него, отново минавайки през оградата. През цялото това време Дюк ме следваше. Явно се чуди какво правя при съседите... като мен. Наведох се за да видя раната на ръката му. Явно ще трябва да извадя клона от ръката му, иначе раната щеше да се инфектира. С едната си ръка хванах пръчката, а с другата ръката му. Определено това щеше да заболи. Почнах да броя до три. Едно... две... три! Изкарах го като излезна болезнен стон от устата на смотльото. Раната почна да кърви много. Трябваше да спра кървенето затова жертвах горнището на екипа си. Дано след това да може да се изпере. Свалих го и го сложих върху раната прилагайки лек натиск. След около 5 минути кървенето почти спря. Махнах горнището и отворих аптечката. От нея изкарах бутилка вода, с която промих раната, за да мога да махна парченцата дърво от нея. Изкарах пенсета и почнах да премахвам малките частици от раната. След това изкарах антибоитик под формата на крем, с който намазах засегнатото място. Накрая изкарах бинт и го превързах с него внимателно. Вече беше готов с раната, но ми е чудно... какво правеше на дървото? Както се бях замислила осетих вибриране в джоба си. Някой ми звънеше. Явно беше Пламена. Даа познах.

-Ало Рози.

-Да?

-Искаш ли да излезем?

-Точно сега ли?

-Да, защо? Заета ли си? Нещо да не е станало?

-Да, ами... амм, Дюк се разболя. Повръща.

-Пак ли? Трябва да го накараш да спре да гони жабите, когато го разхождаш.

-Даа знам. Плами ще ти затварям. Пак почна да бълва! Чао!- и й затворих. Бях се обърнала с гръб към смотльото и когато отново се обърнах към него... той беше с отворени очи, зачервени бузи и ме зяпаше странно. Защо ме гледа така? Погледнах се и осъзнах, че съм без блуза и седя само по бюстие пред почти непознат.