Побойничката

Глава 3

Докато спах осетих нещо грапаво върху лицето ми. Когато отворих сънено очи и пипнах бузата си бях цялата в лиги.

-ДЮК! Защо ме събуждаш преди да ме е събудила алармата ми за училище!-казах като го видях как побегна към хола. Явно знае какво го чака. Изправих се и взех телефона си за да видя колко е часа. И часът е... 7: 50!!! КАКВО? Но нали си навих алармата снощи. Я да проверя. Ааа ясно. Толкова ми се е спало снощи, че вместо да си навия алармата където трябва, съм отворила калкулатора и съм написала 7: 00... Просто прекрасно. Явно ще трябва да си викам такси, защото следващият автобус е чак в 8: 30. Докато си обличах униформата за училище... да, имаме униформи, което за мен е ужасно, защото трябва да нося тази ужасна пола. Но винаги за да съм по-спокойна си слагам отдолу къси гащи. Щом се облякох си взех телефона и звъннах.

-Ало, добър ден, може ли да пратите едно такси на *адрес*?

-Изпращаме Ви веднага, до чуване.

-Чао.

Ох сега трябва да почакам, докато дойде, но ще пристигна по-бързо с него, отколкото с автобуса. Питате се защо майка ми не ме закара ли? Перфектен въпрос! Тя не може да кара кола. Страх я е, защото когато бях на 10 баща ми почина в автомобилна катастрофа и от тогава не се е качвала в кола.
Най-накрая. Таксито дойде.

-Добър ден.

-Добър да е.

-До къде да Ви карам?

До *училище*.

След 10 минути

Йес. Пред училище съм. О не. Закъснявам с 15 минути! Трябва да побързам. Сега имам Английски език... на 3 етаж. Затичах се към стълбите и ги качвах колкото мога по-бързо. Спънах се няколко пъти по тях, но вече съм пред вратата. Отворих я рязко. Госпожата говореше нещо, но спря за да ме погледне раздразнено.

-Отново ли Розалина?

-Съжалявам, че закъснях госпожо. Може ли да си седна на мястото?

-Хмм, не. Излез и влез пак.

-Но...

-Казах излез и влез пак!

-Офф добре.- изпуфтях и излезнах. Тази госпожа е най-странната от всички тук. Един път ми писа 2, защото съм пишела твърде широко на дъската. Виновна ли съм, че е трудно да се пише с лявата ръка на дъската! Почуках на вратата и изчаках.

-Влез!

-Съжалявам, че закъснях за час госпожо. Може ли да влезна в час?

-Да не се повтаря. Сядай!

Тръгнах със сведена глава към познатото ми място на предпоследния чин. Седях сама, защото така ми е по-лесно да се концентрирам, но имаше нещо различно. До моето място седеше някой.

-Оо забравих да ти кажа. Днес се премести нов ученик. Нямаше свободно място, затова ще седи до теб.

Супер... дано не е толкова дразнещ колкото другите момчета от класа. Седнах до него и си извадих учебниците.

-Здравей. Казвам се Kim Taehyung. Приятно ми е да се запознаем!

Каза момчето усмихвайки се и подавайки ми ръка за да се здрависаме.

Аз погледнах към подаващата му се ръка, а после към него. Усмихнах се, като в същото време си подавах ръката към неговата. Тъкмо щяхме да се поздравиме, но си махнах ръката и го ударих зад врата.

-Не знам при вас как е, но тук не се говори в час. Сега млъквай!