Nothing Is Done Yet

Chapter 22

Г. Т. Н. Р.

-Сериозно ли? И така сте скъсали?

-Да-каза ми Аби

-Добре, радвам се, че поне не му помня името. И не ми го казвай, не искам да ги чувам, защото ще го намеря и ще го пребия.

-Да, предвид факта, че си в болница, би дошла. Ти си уникална приятелка, знаеш ли, Райли Дейвис?

-Знам, Аби. Добре, яж сега сладолед и гледай филми. Ще ти се обадя по-късно.

-Добре. Обичам те, Райли.

-Аз също те обичам, Аби.

Затворих. Говорихме сякаш часове, а са били минали 45 минути. Татко така и не ми звънна. Нито знам къде е, нито какво става. Не знам какво да си мисля. Той просто излезе от стаята, след като му обещах, че няма да излизам от болницата.

Затова реших да отида да попитам за майка ми. Станах от леглото и излязох от стаята.

Навсякъде имаше доктори и медицински сестри, които тичаха наоколо.

-Защо сте излезли от стаята? - обърнах се и видях доктора, който ме лекуваше

-Искам да видя майка си. Може ли да ми кажете в коя стая е?

-Стая ли? Тя е в кома. Но пак можете да я видите. Елате.

Последвах го. Забравих, че е в стая или може би татко е пропуснал тази подробност. Не мога да мисля трезво напоследък.

-Ето тук.

Посочи той и видях едно голямо стъкло. Когато погледнах през него, видях майка ми. Гърдите и се повдигаха. Сълзи опариха очите ми, но не си направих труда да ги избърша. Гледах и не можех да повярвам отново, че майка ми е в тази стая. Дали и аз съм била вътре? Това даже не е стая, а някаква операционна. Отгоре пишеше, че това е интензивното отделение.

Сълзи се стичаха по бузите ми. За кой път сме в тази болница. И детето ми ли ще ме гледа така, когато се случи нещо с мен? А вероятността да се случи е голяма. Не мога да причиня тази болка на детето ми. Мисля, че взех решение за моето бъдеще. И това е решение, което съм сигурна, че ще промени живота ми изцяло....

Г. Т. Н. М.

-Говори, кучко. Говори-казах и ѝ ударих още един шамар.

-Пусни ме, идиот такъв. Глупак.

Отново я ударих.

Може ли да познаете къде я намерих?

Очаквах къща или апартамент, каквото и да е.

Но я намерих в някаква сграда. Която не знам за какво се използва. И не ми пука. Важното е, че намерих Лусинда.

-Кажи ми какво сте направили с жена ми? - отново я попитах.

Бях я вързал за един стол. А наоколо имаше една изкривена маса и малко кръв.

-Жена ти ли? Когато ме чукаше още ли ти беше жена, а? - попита тя и се усмихна, а от долната и устна течеше кръв.

-Виж какво. Ако не ми кажеш ще те убия. И повярвай ми, след всичко, което направи, съм готов да те убия тук и сега.

Казах и извадих пистолета си. Насочих го към главата ѝ.

-Не би ме убил. Ти си мека душа и не би посегнал на никого. Та ти даваш път на мравката, Майкъл Дейвис. Не би убил човек.

Въпреки думите си тя затвори очи. Преместих пистолета нагоре и стрелях.

-Мамка му, добре, не ме убивай. Жена ти беше тук, беше ме проследила и.....

-Знам,това. Кажи ми защо я простреляхте. Говори.

Стрелях в крака ѝ. Тя изстена от болка, а след това извика много силно.

-И жена ми така е викала, нали? Но сте се правили, че не сте я чули? Що за кучка си ти, а? Или пък ти липсва работата на магистралата. И да, Райли ми каза, че си била задържа на магистралата, заради незаконна работа. Или нещо такова.

-Мамка ти. Майната ти. Пусни ме. Ох, крака ми. Извикай линейка.

-Ооо, скъпа Луси. Вие с Люк извикахте ли линейка за жена ми? Не, нали? Сега аз ще постъпя по същия начин.

Отидох по-близо до нея, като я ударих силно по главата. Тя припадна. Отвързах я и я вкарах в колата.

Карах към някаква болница, далеч от жена ми и детето ми.

Хвърлих я от колата. Нямаше лекари наоколо. Все някой щеше да я намери. Така че какво ми пука дали е жива или не?

Тръгнах към Райли. Боже, обещах да ѝ се обадя.

Веднага набрах номера ѝ и зачаках да ми вдигне. Но тя не го направи. Какво става? Звънях два, три, четири и след петия път се притесних много.

Казах ѝ да не излиза от болницата, но някой може да влезе вътре. Мамка му. Ако Люк е там? Ускорих скоростта и след около 30 минути бях пред болницата.

Запътих се към стаята на Райли. Влязох вътре, но нямаше никой.

Мисли, Майкъл. Мисли. Къде може да е дъщеря ти.

След това ми идеше да си ударя шамар. Може да е при майка си.

Тръгнах към операционната и видях Райли. Прегърнах я.

-Татко. Татко.

-Какво? - попитах и я пуснах.

Обърнах се и видях човекът, който съсипа живота на дъщеря ми.....

Здравейте! Това е новата ми глава. Чакам вашите мнения в коментарите! ❤️❤️❤️