Chapter 23

291 19 5
                                    

Г. Т. Н. Р.

Наистина се изненадах, когато видях Остин. Извинваше ми се, но не го слушах. Сега и баща ми е тук.

-Какво правиш тук, продажно копеле такова? - попита баща ми

-Господин Дейвис, аз мога да.....

-Какво ще обясняваш? Обясни на дъщеря ми. Не на мен.

Така. Тук със сигурност се случва нещо, за което не знам.

-Райли, аз.... - започна Остин, но не каза нищо друго

-Кажи ѝ, мамка му. Кажи ѝ. - каза татко.

-Аз съм... ами.... аз съм малко син на.... ъм....

-Говори по същество.-казах с любопитство

-Аз съм син на Люк Картър.

Добре, очаквах всичко, но не и това. Наистина. Фамилията му беше друга. Остин Картър, значи.

-Райли, мога да обясня....

Не можа да довърши, защото му ударих шамар. Как може да ме е лъгал толкова време? Що за човек е той? Как може да постъпва така с бременна жена.

-Какво ще ми обясниш, а? Хайде, давай, слушам те. Не, всъщност знаеш ли, не искам да те слушам. Искам да изчезнеш от живота ми. Искам да се махнеш. Няма да се занимавам повече с теб. Нито с Лусинда или Люк. Това беше. Писна ми от вас.

Тогава и татко ме погледна изненадано. Той дръпна Остин да си върви и ме погледна.

-Какво става, сладкишче? Нещо имаш да ми казваш ли?

-Да, татко-не знам как да му кажа, боже-Аз просто..... - обърнах се, погледнах мама и погалих корема си... - Не искам детето ми да има същата съдба като майка си. Не искам и то да ме гледа така. Не мога да му го причиня. Мисля да напусна. Да започна работа и да отида някъде с Натаниел. Това ще сторя. И не казвай нищо, взела съм решение вече.

Обърнах се към него. Гледаше към земята. Стана ми гадно. Както и тъжно. Но не мога да причиня същата болка на детето си. Каква майка ще съм?

-Права си, скъпа. Напълно си права и аз ще те подкрепя. Каквото и решение да вземеш, ние с майка ти ще бъдем до теб.

Кимнах и се обърнах към мама. Бях им благодарна. Майка ми пропусна всичко. 15 години от живота ми тя ги изпусна. И то защо? Защото някакъв си пъзльо е решил да се прави на интересен. Не мога да постъпя така с детето ми. И мисля че взех правилното решение.

Nothing Is Done YetHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin