Nothing Is Done Yet

Chapter 2

Г. Т. Н. Е.

Не мога да повярвам. Наистина ли това трябваше да се случи в деня за сватбата ми?Наистина не мога да го проумея. Седим пред спешното и чакаме. Това ли заслужих? Това ли трябваше да стане? Защо стана? Защо не мен? Защо всичко е толкова объркано? Живота е такъв. Не е честен,нито хората са такива. Не мога да направя нещо,дори и да искам. Тъкмо всичко щеше да се нареди. Живота ни щеше да е по-добър. Защо Люк изскача от всякъде? Всички бяхме тук. Бях в булчинската си рокля,която бе цялата в кръв. На никого не пожелавам такава болка. На никого. Ами сега ако си отиде? Какво ще правя? За какво ще живея? И въобще ще има ли някакъв смисъл да живея? Защо никой не излиза от шибаната операционна. Какво става? Искам някой да ми каже нещо!!

-Защо се бавят? Ако има усложнения? Ами ако.....

-Успокой се. Той ще се оправи. -Аби дойде и ме прегърна. -Райли също ще се оправи. Няма страшно.

Райли. Тръгнах към нейната стая. Не можех да вляза. Беше заключена. Райли лежеше безпомощно в леглото,с някакви системи. Тя ще се оправи. Лекарят каза,че е поради многото стрес и нехранене. После ще си говоря с нея.

Върнах се при Майкъл. Не знам как точно,но има два куршума. Единия в стомаха,другия по-нагоре към сърцето. Ще оживее. Вярвам в това. Но как успяха да го уцелят. Не обвинявам дъщеря ми,тя се опитваше да ни спаси. Обвинявам онова малоумно същество,което не заслужава да живее.

-Аби,излязоха ли дикторите? -попитах я и кимна отрицателно.

-Хайде,няма ли да излязат вече. Започвам да си мисля най-лошото.

-Елинор,скъпа-започна Елизабет,майката на Майкъл-Всичко ще Се оправи. Спокойно. Имай вяра в него.

-Аз вярвам,майко-казах и отново погледнах операционната-Но въпроса е той дали вярва.

-Вярва,скъпа спокойно-след това тя се върна обратно и продължи да плаче.

И аз се разплаках вече. Не знам какво толкова съм направила. Исках да бъда щастлива. Но явно не става. Дори в деня на сватбата ми  пак нещо ще стане. Пак някой ще се появи. Защо,по дяволите? Защо?

-Близките на Майкъл Дейвис?

Доктора излезе. Отидох първа при него.

-Ние сме. Какво става?

-Ами въпроса е там,че.... всичко е наред. Господина е добре,извадихме двата куршума. Куршумът в стомаха е успял леко да разкъса далака,но ние се справихме с този проблем. Другия куршум беше изключително близо до сърцето ѝ го изваждахме бавно,за са не стане инцидент. Проблема е,че поради близостта на куршум до сърцето запушва артерията. Искам да кажа,че все още не се овладели кръвоизлива. Затова ни трябва неговата кръвна група. Някой знае ли кой е група 0-.

-Ами-започнах-Аз съм 0+,мисля,че никой друг от тук не е 0-. -обърнах се и всички кимнаха-Дъщеря ми. Тя е 0-.

-Да,но-започна доктора-Тя в момента не може да дава кръв.

-Аз ще дам.

Обърнах се в посока на гласа. Видях онова момче. Натаниел,мисля че беше. Кимнах и го прегърнах. След това двамата отидоха да му вземат кръв. Ох. Дано мъжът ми да се оправи. Не мога да живея без него и дъщеря ни. Те са моя живот. Моето всичко......

Г. Т. Н. Р. 

Събудих се от някаква бяла светлина. Някакво фенерче или не знам.

-Тя е добре-чух непознат глас-Ще се оправи.

-Благодаря ви,докторе.

Огледах се и видях доктора. Боже. Люк. Сватбата. Започнах да докосвам тялото си. Нищо ми нямаше. Но тогава,кой е ранен??

-Как си Райли?-проследих гласа,беше на доктор-Как се чувстваш?

-Добре. Малко ме боли главата. Защо съм тук??

-Ами,тук сте,госпожице,защото не се храните достатъчно. Също така и поради стрес,който вероятно се изпитвали наскоро.

-Добре. -казах и започнах да се вдигам,но ми се зави свят и легнах отново-Как е майка ми,Ами баща ми?

Никакъв отговор. Аби кимна на доктора и той излезе. Нещо става тук.

-Райли,как е майка ми? Добре ли е?

-Майка ти да-отвърна тя-Но баща ти.....

-Какво му е на татко?-попитах-Какво е станало? Аби кажи ми,за бога. Моля те. Къде е той,какво е станало?

-В болницата е. В момента е в операционната.

-Защо?-попитах отново-Да не би да....него ли уцелихме с Люк?

Аби кимна. Що за човек съм. Как можах да прострелян собствения ми баща? А що за дъщеря съм? Започнах да плача и да викам. Не може да е истина. Аз съм виновна.

Тръгнах да ставам,но Аби ме спря.

-Остави ме. -казах и продължих със ставането-Трябва да го видя. Защото,ако му се случи нещо,ще се обвинявам цял живот.

-Той е добре-отвърна Аби-След малко ще му преливат кръв.

-Но,той е 0 отрицателна. Само аз мога да му дам кръв. Кой друг би му  дал? Аз не знам никой от нашето семейство да е с такава кръвна група.

-Ами...-започна ,но спря,кимнах ѝ да продължи-Натаниел е същата кръвна група като вас,двамата. Той дава кръв за баща ти. Всичко ще е наред. Спокойно.

Нима той наистина би дал кръв? След всичко,което му казах,той пак дава кръв на баща ми. Но защо му е да го прави? О да. За да му простя. Няма да стане толкова лесно. Доста ще трябва да се потруди,за да му простя. Защото веднъж объркаш ли,не мога да простя лесно. Не съм човек,който прощава. Така е най-лесно. Трябва доста да се потруди,за да мога да му простя. А за да му простя за всичко,ще му отнеме цял живот......