Nothing Is Done Yet

Chapter 29

Три месеца по-късно

Г. Т. Н. Р.

-Ако не слезеш до пет минути ще вечерям сама. Хайде, Натаниел, гладна съм.

Видях го да слиза по стълбите. Дойде до мен и се опита да ме прегърне.

-Корема ти ми пречи. - каза той и се наведе-Как са моите дечица днес? Слушахте ли мама снощи?

-Да-извъртях очи-Толкова много слушаха през тези 9 месеца, че просто не е истина. Сякаш живея стария си живот.

-Наистина ли? - попита той и се усмихна.

-Не, мамка му. През половин час ставам да ходя до тоалетната, а като започнат да ритат ми става лошо и пак ми се гади. Но добре, да оставим това настрани. На всичкото отгоре и съм дебела. Погледни ме. ПОГЛЕДНИ МЕ. СТАНАЛА СЪМ ЦЯЛ СЛОН. И...

-Райли, успокой се. Това е от хормоните и...

-Момент, момент. Какво каза за хормоните ми? - попитах и повдигнах вежда.-Хормоните ми са наред. НАПЪЛНО СА СИ ДОБРЕ. ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОБРЕ СА.

-Добре, нали беше гладна? Хайде да ядем, мила. - каза той и седна на масата.

-Термина ми е след седмица. - каза вече спокойно.-Чакаме ги скоро.

Сипах спагети и седнах срещу Натаниел на масата. Започнахме да ядем и да си говорим.

-Термина ти беше... Значи на 23 април, нали така?

Кимнах. Поне нещо е запомнил. Или може би е прав, става нещо с хормоните ми... Не, бих заложила на това, че вече започва да запомня нещата.

-Да, децата ще са... Ох няма значение. Момиче и момче. Като малка си играх с куклите и...

Телефонът ми звънна. Погледнах го и се усмихнах на изписаното име.

-Ало, Райли? Как си малката му бременна дъщеричка?

-Мамо, аз съм единствената ти дъщеря.

-Както и да е-каза тя и съм сигурна, че е извъртяла очи-Как си? Как са децата? Съжалявам, че не успяхме да дойдем днес.

-Мамо, спокойно. Добре съм. И те са добре. Натаниел също е добре. Макар че ме ядосва много.

-Бих искал да възразя... - започна той, но го прекъснах.

-Искането ти не се приема. - казах и той се нацупи.

-Добре, мила. Виж обади се на баба си Елизабет и дядо си Майк. Също се обади на майка ми. Татко сигурно се е притеснил за теб. Чуй се с тях и след това ми се обади. О, Майкъл. Какво правиш? Защо влизаш във водата с дрехите? МАМКА МУ, МАЙКЪЛ, ИЗЛЕЗ ОТ ВОДАТА. Скъпа, ще се чуем по-късно. - каза тя и сигурно е оставила телефона на хавлията, защото се чуваха още ЗВУЦИ-МАЙКЪЛ, АЗ ДА НЕ СЪМ ПЕРАЛНЯ. ЗАЩО ВЛИЗАШ С ДРЕХИТЕ ВЪВ ВОДАТА? АЗ КАКВО ТИ КАЗАХ, А?