Nothing Is Done Yet

Chapter 14

Г. Т. Н. Е.

Още съм силно изненадана от случилото се. Когато казах на Майкъл не ми повярва. Но когато му го доказах с факти, той нямаше друг избор, освен да ми повярва.

Да се върнем на важната тема. Все е съм в болницата. Никой нищо не казва. Какво се случва? Какво стана? Какво става?

-Близките на Райли Дейвис?

Всички се събрахме около сестрата и чакахме да ни съобщи нещо. Каквото и да е. Да е нещо хубаво.

-Бебето на госпожица Дейвис е добре. Тя също е в добро състояние и ще я преместим в стая, когато показателите ѝ се нормализират напълно . Друго не мога да Ви кажа. Това е от мен. Докторът ще Ви кажа останалото.

Усмихнах се и прегърнах Майкъл. Детето ми ще живее. Боже, детето ми е живо. Обърнах се и видях Натаниел. Радваше се, че детето му е живо. Сигурна съм, че е разбрал. Сега остава да ми кажат, че детето не е на Остин и няма да се налага да го търпя повече. Особено като започне да ми казва:"Мамче;мами;майко;майчице......гади ми се. Добре, че поне няма да чувам тези неща повече.

Много ми олекна. Сега и бебето и тя са добре. Нищо повече не искам. Освен да са здрави. И Натаниел да каже на Райли, че знае. Това искам и да са щастливи заедно. Въпреки че знам Натаниел кво е направил с Райли в гимназията. Но като си тийнейджър правиш глупости. Всеки е бил такъв, нали?

Натаниел се усмихна. За първи път го виждам.

-Натаниел. Натаниел, по дяволите какво още правиш тук? - обърнах се и видях Мекензи да тича към Натаниел.

Удари го, но при следващият удар той и задържа ръката.

-Какво правиш, Мекензи? Луда ли си?

-Ти си тук. ЗАРАДИ НЕЯ.....

-Престани да крещиш. Не се намираш в гората. - каза Натаниел и я пусна.

-Става това, че седиш при великата Райли Дейвис. А не си при жена ти, от която имаш дете. А Райли каква ти е? Стара любов. Айде забрави я и да си ходим. Омръзна ми от нея.

Натаниел я изгледа продължително. След това се обърна. Горкият, ако бях на мястото на майка му, сигурно щях да се гордея с него. Въпреки че дано разбера коя е майка му. Ще разбера.

-Натаниел, обърни се и да си ходим. Хайде. НАТАНИЕЛ, СТАВАЙ И ТРЪГВАЙ ПРЕД МЕН. ВЕДНАГА.

-ПРЕСТАНИ ДА КРЕЩИШ, ТОВА Е БОЛНИЦА. МАМКА МУ. Успокой се. Ще остана, докато Райли не се оправи. Ясно? И ако не ти изнася си върви.

Каза Натаниел и отново се обърна.

-Значи зачиташ нея повече от детето ни? Така ли? - попита Макензи изпълнена с надежда.

-А аз от къде да съм сигурен, че бебето е мое? Мислиш, че не ви видях с онзи, русия ли? За тъп ли ме имаш? Имаш късмет, че си бременна и когато това дете се роди, ще направя тест за бащинство. И имай късмета да си ме лъгала. Да си ме лъгала, че детето е мое, а в действителност да не е. Ще те съсипя, Мекензи. Ясно ли ти е?

Отвори си устата да каже нещо, но замълча. Браво, моето момче. Браво.

-Добре, прави каквото искаш. Не ме интересува.

И си тръгна. Обърна се, отметна си косата и продължи да трака с токчетата си. Браво, ходи като патица. Патиците на магистралата изглеждат по-добре от нея.

Натаниел сякаш пак се усмихна. Какво ли мисли?

Г. Т. Н. Н.

Боже, тази ме изкара извън нерви. Как може да идва и да крещи така в болницата. Малоумна ли е, тъпа ли е, проста ли? Не знам. Сигурно и трите в едно. В болница всеки знае, че не се крещи.

Боже, сетих се за бебето. Бебето на Райли е и мое бебе. Тоест, тя го носи, но е и мое. Тоест.... абе мамка му, все едно. Детето е мое. Искаха моята кръвна група. Или може да е съвпадение? Съмнява ме. Но трябва да говоря с нея. На всяка цена. И ако детето е мое, то трябва да направя нещо по въпроса. Не може така да ме лъже. Боже, онзи път. Когато спах с онази... Тейлър, Тайлър не помня. Тогава ми беше дошла на крака. Ами ако тогава е искала да ми каже, че е бременна от мен? Боже, дано да е така и детето да е мое. Защото, ако детето е мое, то имам шанс с нея. Защото тя не би оставила детето с Остин. Ами ако пък детето е на Остин.

-Здравейте. - обърнах се и видях сестрата-Райли е в състояние да говори. Туко що се събуди. Можете да сте горди с нея. Доста е силна. Други в момента са в кома, но не и тя. Кой ще влезе при нея?

Исках аз, но майка и ще иска да влезе тя.

-Нека Натаниел да влезе.

Обърнах се и видях майката на Райли да ми кимва. Досетила се е. Не е глупава жена.

Кимнах и тръгнах, като си сложих маската и се облякох. Това беше. Моментът на истината дойде.

Здравейте! Това е новата ми глава. Ще се радвам, ако оставите мнението си като коментар. ❤️❤️❤️