Nothing Is Done Yet

Chapter 25

Г. Т. Н. Р.

Когато разбрах какво ще е бебето бях много изненадана. Не го очаквах.

-Хайде де, кажи ми.

-Добре, добре. Бебето е момче....

-Ураааа-извика Натаниел и ме прегърна силно. - Винаги съм искал момче.

Този дори не ме остави да довърша.

-Ти не разбираш, май? - попитах и той ме погледна, като повдигна едната си вежда-Имаме близнаци,Натаниел. Момиче и момче.

-МАМКА МУ. БОЖЕ. РАЙЛИ, ОБИЧАМ ТЕ.

Прегърна ме отново. И радвахме се, докато в стаята не влезе татко.

-Натаниел,майка ти тя....

Но когато ме видя спря.

-Татко, разбрах. Няма нужда да излизам.

-Добре-татко конна-Искам да ви покажа нещо, свързано с убийството на Лусинда.

Двамата с Натаниел се погледнахме. Той не изглеждаше изненадан. Явно го е очаквал.

Даде ни телефона и пуснах клипа. На него се виждаше как някакъв човек бута Лусинда към асансьора. Но лицето му не се виждаше. Кой беше този човек?

-Трябва да го намерим преди полицията. Шон вече работи по въпроса.

-Очаквах нещо такова, честно казано. Даже говорих с баща си преди малко. Той мисли същото, поне така мисля.

-С баща ти? - повдигнах вежди. - Досега не си говорил за него.

-Баща ми е Люк. Защо според теб избягвах да си казвам фамилията или казвах друга?

Кимнах. Прав е. Ако аз бях негова дъщеря също нямаше да се гордея с това.

-Шон има откритие. Човекът е влязъл към 09:45 и е излязъл към 11:56. Минута или две след като хората са намерили Лусинда. Лицето му не се вижда. Но като гледам колата явно е нещо като нас.

Кимнах. Очаквах го. То тази с кого ли не е спала.... Ох, не трябва да говоря така за нея. Все пак е майка на Натаниел.

-Момент, татко. Би ли ми показал клипа отново?

Той само ми подаде телефона. Пуснах клипа отново. Разгледах колата внимателно. Позната ми е, но от къде? Не мога да се сетя. Просто не мога.

Бръкнах в джоба на нощнижата си. За пореден път се проклинам, че съм в болница и трябва да нося тези чували.