Nothing Is Done Yet

Chapter 3

Любовта е със сложен характер. Ту се усмихваш в един момент,а на следващия плачеш. Странното е,че в техния случай повече страдаш,от колкото да са щастливи.....

Г. Т. Н. Р.

Седях, отново замислена за шибания си живот. Така и не видях Остин днес. Но той нали замина за два-три дни до Европа. Ще се върне скоро и ще ме посети. Какъв е идиот само. Гадже ми е,живеем заедно,а го обиждам. Логиката човек. Някой почука на вратата. 

-Влез -извиках и зачаках този някой да влезе.

-Закуската ви.  -каза една медицинска сестра.

-Благодаря ви, сестра. -казах и погледнах към ястието.

Е не беше кой знае какво. Но става за ядене. Тъкмо започнах да ям и отново се почука на вратата.

-Влезте сестра.

Отвори се вратата,но никой не чух.

-Бау.

-Ааааа.  Райън. Мамка му. Изкара ми акъла.

-Да-каза той,смеейки се-Да се беше видяла. Ааааа-започна да ме имитира.

-Защо си дошъл?-попитах го направо,игнорирайки смеха му.

-Дойдох,заради това,което стана в църквата. Съжалявам. Казах ти,че ще дойде,но ме знаех,че ще постъпи така. Досега винаги е пускал пистолета. Сега нещо го прихвана.

-Ясно-казах и ае зачудих нещо-Няма проблем. Дали баща ми е добре.

-Той е добре,сигурен съм. -каза Райън и се подсмихна-Ти как си?

-Ами,добре съм. С изключение на това, че аз напоследък се.......

-Ехо-чухме глас и изтръпнахме.

Натаниел влезе в стаята. Ох. Защо да се учудвам. Нямам думи просто. Нека да си стои при жената и детето и да не ми се пречи. Но пък той спаси баща ми от една страна. Объркана съм.

-Ти кой си?-попита Натаниел като влезе-Райли,това не беше ли този в църквата. Ти копеле такова какво правиш при нея,а? Да я доубиеш ли?

-Чакай малко,каубой-казах на Натаниел-Първо той е мой вътрешен човек,второ не го обиждай,приятел ми е и трето това, че спаси баща ми ме то дава правото да влизаш тук,когато си поискаш. Ясно?