If.

42.

* снимката за корица е взета от Пинтерест*

Два дена след Коледа заминахме за Лос Анджелис, където беше и родният дом на Гейб, който държеше да отпразнуваме нова година заедно. Запознах се с треньорката ми - Девин, която също беше поканена на партито с още много готини и харизматични хора,с които си прекарахме страхотно.
Приготвяхме се за пътуването обратно към Стоктън и по ирония , или не, на съдбата валеше пороен дъжд от сутринта.
Бях успяла да се свържа с Джейсън чак след Нова година и и двамата бяхме много приятно изненадани от подаръците си.
Джейсън каза,че е бил с баща си и не е имал възможност да се обади,но няма търпение да се видим.
Прибрах телефона в джоба на панталоните си и се заех със свалянето на багажа ми на долния етаж,където Вик бе така добър да ми помогне с подреждането в багажника.След като бяхме вече готови с всичко седяхме на входа на къщата водейки малък разговор, като за чао,и гледайки пороя навън.
Вълнувах се,че ще карам и бях уверена, защото Алън щеше да кара пред мен.
След около два часа каране спряхме на бензиностанция за малко,а дъждът беше поспрял.Писах на Тейлър,че ще пристигнем следобед, тъй като Лос Анджелис не бе толкова далеч от Стоктън, и се заговорихме, като тя започна да разказва за вълнуващите ѝ преживявания тези дни.
Алън дойде с две чаши топъл чай,подавайки ми едната докато се настани до мен в колата.
Започна да ми обяснява за пътя и от къде ще минем и се разбрахме на коя бензиностанция да спрем по-късно. Докато говорехме телефона ми извибрира известявайки ме за ново съобщение, което включвайки го установих,че е от Джейсън.
Джейсън:
"Какво ще кажеш да се отбиеш довечера? ;)"
Теса:
" Ще кажа,че може и да дойда;)" - отвърнах като се засмях.
В моменти като този се чудех дали между нас с Джейсън би могло да се получи нещо,защото сега положението ми се виждаше повече като "приятели с привилегии"- глупаво казано.
Продължихме да си пишем известно време като забелязах,че и Алън се беше забил в телефона си,а в колата се чуваше само леко потропване на капките дъжд по прозорците на колата.
- И? Какво става с Тейлър?- попитах знаейки,че ще го подразня.
- Дежавю ли получавам или този разговор сме го водили вече?- каза сдържайки се вече.
- Просто се надявам този път да не ме излъжеш.- засмях се спечелвайки си побутване от Алън, който "обидено" излезе от колата качвайки се в своята,малко след това потеглихме отново.

След близо 2 часа и нещо вече виждах табелата обозначаваща границата на Стоктън.
Бях предупредила Алън,че няма да ходя до кампуса,а ще се отбия до магазина след, което ще отида при Джейсън.
Алън, разбира се ,не беше много очарован,но предложи да ми вземе багажа в колата си и да го остави в кампуса, където ще може да се види и с Тейлър.
В случая мисля,че направих услуга и на Тейлър , която щеше да е щастлива да се види отново с Алън.
Отбихме се до магазина като на касата Алън сложи в кошницата ми пакет с презервативи,а аз го изгледах невярващо докато той се превиваше от смях.
- Не мисля,че Джейсън ще е подготвен той никога не е!- каза сдържайки смеха си.
- Аз мисля,че трябва да бъдеш по-притеснен за себе си,мен не ме мисли с Джейсън не сме на такъв етап.- казах сопнато въпреки,че и на мен ми беше смешно.
Телефона ми звънна и Алън каза,че ще плати нещата, а аз да го чакам отвън.
Кимнах с глава за благодаря и излязох от магазина.Девин ми се бе обадила и се разбрахме за график и си оговорихме среща в частната ѝ спортна зала, като ме предупреди,че ще сме само двете и да не се притеснявам.
Алън излезе с покупките от магазина и ги разпределихме в двата багажника като видях,че той все пак бе купил кутийката,но реших да не казвам нищо и се запътих към шофьорското място, като си казахме чао.
Писах на Джейсън,че съм на път и около двадесет минути по-късно бях там.
Отключих с подарения ми ключ и влезнах в къщата, която изглеждаше празна,но дочух пуснатата вода на душа и оставих покупките на масата като започнах да подготвям ориз за вечеря.
Оставих ориза да ври и отидох на втория етаж влизайки в спалнята,за да се преоблека.
Облякох широк суичър и започнах да търся сивия си анцуг, когато вратата на спалнята се отвори и затвори отново от Джейсън,облечен с широка черна тениска на някаква група,анцуг и хавлия на раменете върху която падаха капки вода от кестенявата му коса. Той тръгна към мен с разтворени ръце за прегръдка.
- Мокър си !- казах правейки крачка назад отбягвайки прегръдка,но той все пак ме прегърна без да казва нищо.
- Попринцип това са мои думи.- каза като и двамата се засмяхме.
- Имах си аз да не кажеш някаква глупост.- казах през смях.
- Не че се оплаквам,но защо си само по суичър- попита - така де предполагам и бельо - каза тръгвайки да повдига суичъра,но махнах ръката му.
- Защото не мога да си намеря анцуга,а мислех,че съм оставила един при теб. Щом суичърът ми е тук би... - целувка прекъсна изпадането ми в обяснения.
Усетих ,че той се усмихна без да прекъсва целувката и ме повдигна като седна на леглото, а аз в скута му.
- Наистина трябва да си облечеш нещо ако искаш само да си говорим.- засмя се като погледа му слезе към врата ми, като се пресегна с едната си ръка, за да провери дали гердана бе там. Усмихна се и облегна главата си в свивката на врата ми като поседяхме за момент така.
Аз се сетих за ориза и скочих от скута му тичайки на долния етаж надявайки се да не е изгорял.
Добавих  подправки и разбърках след което добавих и зеленчуците.
Джейсън слезе няколко минути по-късно и ми подаде негов черен анцуг,който да облека.
Докато го обличах той отиде да вземе и останалите покупки от плика като чух смеха му, което моментално ме накара да съжалявам,че не бях разстоварила сама.
- Нима мислиш,че нямам?- попита държейки кутията с презервативи и сдържайки смеха си вероятно заради физиономията ми и това,че се чувставах неудобно и лицето ми определено беше червено.
- Алън ги взе на шега !- обясних въпреки,че знаех  ,че Джейсън просто иска да се пошегува с мен.
- Това е най-доброто оправдание,което съм чувал.- каза саркастично и двамата се засмяхме, като аз опитах да взема кутията от ръцете му,но той си вдигна ръката правейки го по-сложно.
- Просто ще му ги върна.- казах като сложих ръка на рамото му,надигайки се на пръсти опитвайки се да взема кутийката. Джейсън сложи едната си ръка на кръста ми,което ме накара да преместя погледа си към него.
- Може да ги пробваме.- каза неотделяйки очи от  мен.
- Да,може.- казах също толкова уверено изненадвайки и него и себе си.
- Коя си ти и къде е извъртането на очи?- засмя се прибирайки кутията в джоба си.
Извъртях очи смеейки се  и се върнах в кухнята, където яденето вече беше почти готово.
Джейсън ми помогна с подреждането на масата в хола и потърси филм,но нищо не ни хареса, затова накрая пуснахме анимация.
- Готвиш наистина вкусно! - каза докато гледаше съсредоточено анимацията.
- Благодаря!- усмихнах се и погледнах телефона си.
Трейлър не ми беше писала още,предполагам с Алън за се видяли за по-дълго.
По-късно след като анимационният Филм свърши почистихме и докато Джейсън си миеше зъбите аз отворих вратата на балкона, защото бе станало задушно.
Джейсън също излезе на балкона и застана до мен облягайки ръце на парапета гледайки  напред към мрачната гора, облаците се бяха махнали и небето беше почти ясно, лунната светлина осветяваше наоколо и атмосферата беше много приятна.
И на двамата ни беше леко студено, затова влезнах да взема две малки одеяла и се завихме.
Говорехме известно време,когато той се протегна и взе ръката ми обръщайки се към мен.
- Наистина много се притеснявах как би реагирала ако ти задам този въпрос,но смятам,че е време да те попитам...- направи пауза изправяйки се ,заставайки по-близо до мен - Искаш ли да бъдеш с мен?- попита и мисля,че за първи път виждах в  очите му да бушуват толкова много емоции, и мисля че за първи път в мен бушуваха толкова много емоции.
Усмихнах се и го целунах в знак на съгласие.
- Мислех да направя нещо романтично,но знам,че много не си падаш по тези неща.- каза като влезнахме вътре.
-Значи официално сме заедно?- попита,а аз само кимнах защото твърде много се радвах че да мога да кажа нещо.
Той отново сля устните ни и се качихме в спалнята, където продължихме започнатото.