If.

18.

- Ще ти кажа нещо но не откачай другите ми бяха достъчни.- каза Джейсън сядайки до мен да дивана.
Бяхме в къщата извън града. Не планирах да ходя някъде след лекциите и на път към кампуса се засякохме.Взех си необходимите неща и щях да остана за вечерта.
Тейлър нямаше нищо против защото се приготвяше да излиза с момичетата.
- Слушам те!- казах отделяйки очи от телевизора
- Джеф скоро ще предложи на Лис.- каза със смесени чувства
- Сериозно?- попитах усмихвайки се
- Да . Той всичко свързва с нея! Буквално!Дори и себе си!- възмущаваше се той.
- Това е страхотно!Лис ще е на седмото небе от щастие!- казах засмивайки се - Толкова се радвам за нея!!Кога ще ѝ предложи?Нали няма да е по чат? Защото ще е много скучно!- казах на един дъх
- Леле успокой се.- засмя се той - Ще и предложи тази вечер.Предложих му да отиде до кампуса с букет рози и да поръча пица,да гледат филм или да е само за фон...- засмя се - А с Даф се разбрах да отиде при Тейлър.
- Но... Тейлър каза,че излиза.
- Да видях я преди да дойдеш и ѝ обясних.
- А защо не ми каза тогава?-попитах
- Защото щеше да откачиш!- засмя се
- Не нямаше!- измрънках и станах защото ми се ходеше до тоалетната
- Шегувах се. Къде тръгна?- попита и стана изглеждаше притеснен
Започнах да се смея.
- Исках да отида до тоалетна.Няма да си тръгна.- казах тръгвайки на някъде защото не знаех къде е тоалетната.
Чух смехът му зад мен и усетих ръцете му на раменете ми. Обърна ме и посочи коридора срещу нас.
- На там!- продължи да се смее
- Връщам се след секунда!- побързах защото стана неловко.
"В цикъл съм! Прекрасно!"казах си.
Оф,защо сега?
Трябва да кажа на Джейсън,че трябва да ме заведе до най-близкия магазин.
Ние сме посредата на поле и няма много къщи камо ли магазини. По дяволите!
Излезнах и се запътих към Джейсън, който ядеше пуканки.
- Джейсън!- той леко се стресна и ме погледна объркано.- Трябва да ме заведеш до най-близкия магазин.
Остави пуканките и стана доближавайки се. Сложи ръцете си на кръста ми и ме гледаше притеснено.
- Какво има?- попита почти шептейки
- Нищо... просто трябва да отида да си взема...ами превръзки.- казах гледайки на всякъде но не и към него.
- Отивам да си взема ключовете за колата защото ги оставих в спалнята.Обуй се.- каза и ме целуна по челото.
След 10 минути вече бяхме в магазина. Стигнахме учудващо бързо.
Запътих се към рафта с превръзките но се спрях на този със снаксовете.
Джейсън застана до мен с кошница в ръка и взе няколко пакета чипс а аз го изгледах странно. Без да отрази обърканото ми изражение продължи към рафта със сладки и взе различни пакети със сладки.
- Какво парвиш?
- Ще ядем.- каза той просто и тръгна на някъде,а аз след него.
Зави към един от последните рафтове. Когато го настигнах той вече разглеждаше превръзките.
- Памучни ли предпочиташ или няма значение?- попита поглеждайки ме.
- Караш ме да се чувствам неловко.Знаеш ли?- попитах го заставайки до него и огледах вариантите.
- А ти ме караш да се притеснявам.- каза поглеждайки ме
Извъртях очи и сложих два пакета в кошницата и го подканих към касите.
На касата знаех,че ще иска да плати затова го избутах и подадох картата си.
- Съжалявам но приемаме само в кеш.- каза касиерката
Чух смехът на Джейсън след, което ме дръпна от касата и плати, взимайки покупките.
- Защо?- попитах
- Защо не?- почита и се усмихна
- Поне ми дай да нося едната торба!- казах и протегнах ръка
- Не!- отдръпна се
Когато се върнахме отидох да се оправя. Чух почукване на вратата.
- Теса? Отвори да ти дам дрехи за вечерта.
Без да кажа нищо отворих. Джейсън ми подаде прилежно сгънати дрехи.
- Твоите си ги остави в коша за пране.- усмихна се
- Благодаря.- казах но преди да затворя вратата той се наведе и сля устните ни но аз се отдръпнах.- Не сега.- засмях се
- Горе ще продължа!- каза
- Това заплаха ли беше?- попитах докато затварях вратата. Чух смехът му надолу по коридора.
Когато се преоблякох излезнах от банята но се спрях. На всякъде беше тъмно. Продължих надолу и стигнах до хола единствената светлина влизаше през прозорците.Беше зловещо. Джейсън къде си?Беше гробна тишина. Можех да чуя ритъма на сърцето си и тихото потракване.
КАКВО? Потракване?!
Замръзнах на място. Мисли Теса! Може да има съвсем логично обяснение.
Кой може да е тук та къщата е извън града.
Може да е някое дърво. "Да то защото около къщата е пълно с храсти и дървета."
обади се гласчето в главата ми.
Стига! Просто ще продължа напред и ще потърся Джейсън. Канех се да тръгна но друго привлече вниманието ми.
Пода зад мен изкърца.
Звука дойде от коридора а там беше само тоалетната и килерът. А в банята определено бях сама.
Чувах бавни стъпки към мен. Мисли!
Ще го ударя. Теса обръщаш се и удряш!
Тръгнах да се обръщам бавно и в същия момент някой ме преметна на рамо.
Изпищях но се спрях.
"Кой друг освен Джейсън може да е в тази къща."
Чух смехът му.
- Задник!.Знаех ,че си ти! Признавам в началото се уплаших.
- Така ти се пада!- каза и се засмя.
Все още бях на рамото му.
- Към спалнята ли отиваме?- попитах
- Мхм. - каза Джейсън влизайки в спалнята.
Пусна ме на леглото е се настани върху мен и сля устните ни. След известно време се отделихме за глътка въздух.
Той се засмя и взе дистанционното на телевизора.
- Това вече е друго.- каза докато търсеше филм
Извъртях очи. Той ме придърпа в скута си. Извади от плика покупките.Започнахме да се храним докато гледахме някаква комедия. Джейсън от време на време ми буташе някакви сладки в устата. Телефона ми извибрира съобщавайки,че имам съобщение. Джейсън се наведе и погледна съобщението.
- Лис -
Не мога да ти звънна защото ще събудя Джеф но ПИЩЯ! ОФИЦИАЛНО СМЕ ЗАЕДНО И НЕ ЗНАМ НА КОЙ СВЯТ СЕ НАМИРАМ!

- Когато разбрах страшно много се зарадвах! Супер сладки сте заедно и честно казано всички очаквахме това да се случи рано или късно!;)

- Толкова съм щастлива!

- Знам! Аз също се радвам много за теб - За вас! Трябва да ми разкажеш повече утре, когато Джейсън не ми виси на главата.:)

Джейсън се направи на обиден слагайки ръка на гърдите си.

- Задължително! Хайде лека нощ от мен!
- Лека нощ!

Сгуших се в Джейсън, а той ни зави.
Чувствах се толкова комфортно около него.
Може ли да сме така винаги?