If.

3.

Някой постави ръка на рамото ми и усетих как се навежда към мен.
-Бу!-прошепна при, което трепнах и чух смях- Да не би да се изплаши?- продължи да се смее
-Не просто кой нормален човек се промъква така ,изгасяйки осветлението?- казах  и чак тогава забелязах , че това беше Джейсън.
- Не съм казал че съм нормален.-каза той сядайки до мен.
Извъртях очи.
- Ти как се казваш?-попита запалвайки цигарата си.
-Теса ,а ти ?- попитах въпреки че вече знаех
Той се засмя отново.
- Мисля че знаеш.-каза изпускайки дима от устата си.
-И за самочувствието вече знам!-усмихнах се изправяйки се.- Ще тръгвам, лека нощ.
- И ще ме оставиш сам?-каза докато влизах в къщата. Игнорирах го и потърсих Лис, която трябваше да е тук някъде. Видях Луис и се запътих към него.
- Джейсън много бързо свърши с теб!-каза Сам която дори не бях забелязала, че е до Луис.
- Ние просто... разговаряхме въпреки,че дори не си казахме кой знае какво.-казах аз
- Луис ще можеш ли да ни закараш с Лис?-попитах бързо отбягвайки отговор от Сам.-Разбира се!Качвам се да си взема ключовете и се връщам. Чакайте ме отвън.
Лис беше на дивана и говореше с Даф и Ким които се смееха на нещо.
Лис ме забеляза и стана.
- Чаках те! Ще се прибираме ли?- попита тя очевидно изморена.
-Да,Луис каза да го чакаме пред колата.-казах тръгвайки към изхода.
От няколко минути вече бяхме пред колата и Лис заспиваше.
-Къде е Луис?
-Каза че се качва само да си вземе ключовете не мисля ,че ще се забави много.- казах поглеждайки към къщата. Забелязах,че на втория етаж лампите бяха изгасени освен една, стаята беше с тъмни тапети мисля ,че имаше бюро до прозореца но не виждах нищо друго. Към прозореца се доближи силует, който гледаше нещо на бюрото...или търсеше. След което се върна навътре в стаята и лампата изгасна. "Странно"помислих си. Музиката сякаш беше намалена, а и нямаше много хора в къщата. Тряскане на врата ме извади от мислите и видях как Луис и Джейсън зад него ходеха бързо. Луис се запъти към нас,а Джейсън мина покрай нас без дори да ни отрази , забелязах че имаше голям и вече кървящ прорез на скулата сякаш беше порязано, но очевидно не инцидентно.Той изглеждаше ядосан и то много.
-Ще се качвате ли?-попита Луис усмихвайки се.
Без да чакаме втора покана се качихме.
-Луис?- попитах след известно време
-Теса?-отговори
-Какво е станало с Джейсън?-попитах при което Луис моментално си смени изражението към ядосано и объркано
-Той не обича да говори за тези неща и ако стоиш на страна ще е най-добре за теб!- каза притеснено.
Не отговорих.Не знаех какво да му кажа. Чувствам се толкова не на място.
-Пристигнахме!-каза Луис слизайки за да ни свали торбите от магазина за, които честно казано бях забравила.
Лис беше почти заспала.
Когато вече бяхме в коридора на кампуса Лис най-сетне проговори.
-Тази вечер беше хубава!Говорих с Джеф,не е толкова зле колкото Даф ми го описа всъщност е дори приятелски настроен...Оф изморена съм.
-Добре утре ще си говорим-казах ,когато вече бяхме пред стаята ѝ.
-Лека нощ, Теса!
-Лека нощ!
Продължих по коридора надолу.Стаята на Лис не беше толкова далече.Беше тихо,доста тихо докато се приближавах до стаята си пак ме обзе параноята.Онези неща , които Даф ни каза. "Но я стига сигурно вече е един сутринта разбира се ,че ще е тихо"каза ми друг глас в съзнанието, който реших да послушам. Когато отворих вратата на стаята ни с Джанис беше тъмно,дори и нощната лампа не беше включена.
-Джанис?-попитах влизайки навътре в стаята,за да оставя плика с покупките. Опитах се да намеря ключа на лампата и ето отново ме обзе паника но успях да включа лампата. Това което ме изненада беше,че стаята беше празна. Джанис така и не се беше прибрала...