If.

7.

Събудих се. Беше тъмно,но си бях в стаята. Погледнах към Тейлър, която беше от другата страна на стаята. Спеше спокойно.
Обърнах се към часовника беше 04:07 сутринта...Джейсън.Заспах в автобуса. Той ме е носил чак до тук?!Защо просто не ме събуди,а и как се е прибрал като колата му остана там?А дали...- мислите ми бяха прекъснати от силен шум,беше отвън.
Погледнах през прозореца. Имаше силует на човек,а до него разбито шише . Обърна се към кампуса, отдръпнах се от прозореца,за да не ме забележи. Но пердето се беше размърдало тъй като се отдръпнах рязко и това привлече вниманието му.
Погледна към прозореца. За няколко минути просто седеше и гледаше закритата от пердето стая,но имах чувството ,че ме виждаше въпреки изгасените лампи. Аз също не мърдах,но от страх.
В стаята проникна лека светлина но беше достъчно откачалката долу да ме види.
-Тейлър! -уплаших се .-Какво има?Защо светна?- казах шепнейки.
- Теса седиш на метър от прозореца,в тъмното и просто се взираш. На мен ли какво ми има?-каза и почти се засмя.
- Но там имаше някакъв човек, който...- осъзнах колко абсурдно звуча.
- Къде? - каза Тейлър гледайки през прозореца
- Виждаш ли стъклата по земята?- тя кимна- Стоеше точно до тях.
- Виж Лис ми каза какво преживяваш.-погледнах я учудено- Знам за Джанис,но случая с нея е приключил. Каквото и да е станало тя е пострадала извън този кампус. Мисълта ми е ,че си в безопасност както всички тук.- усмихна ми се.
- Мислите си,че халюцинирам ?- отидох до прозореца.
- Не просто не искаме да се притесняваш.
- Не точно това си мислите!- почти извиках - Но тези стъкла там, Тейлър не са шибана халюцинация!А случая с Джанис далеч не е приключен!- въздъхнах- Изгаси лампата!
Излезнах и тръгнах към банята. Беше тихо."Ами посред нощ е !" каза подсъзнанието ми.
Пуснах чешмата и си наплисках лицето. След което си избърсах ръцете с кърпичка.
- Не можеш да спиш,а?- каза някой зад мен но дори не трепнах ,бях изморена от всичко това.Гласът ми беше познат мисля,че беше Джейсън.
- Нещо такова.- казах. Чакай Джейсън??- Ти какво правиш тук?-казах поглеждайки го в огледалото
- И аз се радвам да те видя.- усмихна се - Останах при един приятел след, като те сложих да спиш. И между другото няма защо!-каза
- Да благодаря! Но можеше просто да ме събудиш.-казах вече поглеждайки го.
- По-добра си,когато спиш.- каза - Не говориш много.
- Много или въобще?- засмях се.
Вратата на банята се отвори и Ан влезе по хавлия и предполагам дори не ме забеляза.
- Джейсън събудих се и видях,че те няма затова реших,че може би си тук.-каза тя усмихвайки му се но след като погледа и се засече с моя помръкна.- Теса? Здравей.Нещо ли изпуснах?
- Здравей Ан. - казах усмихвайки ѝ се и всъщност беше искрено. След което погледнах към Джейсън.
- Ще те оставям с "приятеля" ти.- казах излизайки.
"Най-много мразя лъжата"казах си на ум въздържайки се да не се върна и развикам .
Ан няма ли поне малко себеуважение. Колко хора можеха да я видят полугола.
Беше към 5 и нещо и вече се разсънваше.
Тейлър четеше бележките си от лекциите,а стаята ухаеше на ментов чай. Мммм...
- Направих чай.- усмихна се - Любимия ти!
- Благодаря. - казах сипвайки си - Извинявай.
- Не аз съжалявам.Вярвам ти! Според мен всички ти вярват просто не могат да го приемат предполагам.- каза бутайки си очилата , за да не и падната и чак тогава забелязах,че носи очила.
- Отиват ти.- казах игнорирайки това което каза.
- Моля?
- Очилата. Изглеждаш сладко с тях.- казах. Тогава телефона ми светна и извибрира показвайки,че имам известие.
- Мерси.- каза Тейлър преди да отворя полученото съобщение.
~
Джейсън: Колкото и банално да звучи не е това, което изглежда:')
И двамата знаем ,че е точно това което изглежда. ;)