If.

9.

От почти един час лежахме в леглото на Джейсън и гледахме страшен филм.Понеже суичъра ми беше мокър той ми даде негова тениска, която загащих в дънките си.Бяхме се завили и дояждахме вече втора купа пуканки.
- Аааааа!- извиках с цел да стресна Джейсън, който подскочи леко,а аз не можах да спра смеха си.
- Не се стреснах!- каза той замеряйки ме с пуканки. Започнахме борба с пуканки игнорирайки писъците на жената от филма "И без друго щеше да умре" казах си.
Джейсън започна да ме гъделичка , защото пуканките свършиха,а и купата беше някъде на пода.
Беше над мен и се опитвах да го избутам и да застана над него и успях. Възползвах се от това и започнах да го гъделичкам.Не спираше да се смее.
Всичко беше по контрол докато не хвана ръцете ми и не ни преобърна отново.
Вместо да продължи да ме гъделичка той застана на лакти, което скъси разстоянието между нас.Неловко.Защо винаги сме в такава ситуация? Очаквах да се отдръпне както прави попринцип, но  той се приближи още ,а лицето му беше със сериозно изражение и този път гледаше към устните ми. Спря се. Ликувах на ум. Погледна ме в очите.Много грубо ли ще е  ако се изсмея - помислих си. Защо си мисли,че ще се получи нещо между нас? Всъщност мисли ли си нещо изобщо за "нас"? Мислите ми бяха прекъснати от мелодията  на телефона ми, която стресна и двама ни. Джейсън моментално се отдръпна,стана от леглото и излезе от стаята малко преди да вдигна,а аз от стрес не обърнах внимание на кой вдигам.
- Ало?- казах
- Теса! Спешно трябва да дойдеш!-каза Лис звучеше притеснено.
- Какво има?- казах изправяйки се от леглото.
- Не знам как да ти го кажа по телефона...моля те помоли Джейсън да те докара!- мислих че всеки момент ще се разреве.
- Идвам спокойно!- станах без да изчакам отговор взех си суичъра от парното облякох го без да свалям тениската на Джейсън. Излезнах от стаята и го видях на дивана в хола,пишеше на някого.
- Джейсън.-казах опитвайки се да привлека внимание докато си обувах обувките.
- Къде тръгна ?-попита той ставайки.- Нали щеше да останеш ако е ,за това от преди малко...
- ДЖЕЙСЪН! Нещо е станало с Лис трябва да ме закараш до кампуса!- казах ,а той тръгна да си обува обувките.
- Ще сме там за нула време само не се притеснявай.-каза той отключвайки вратата
Без да кажа нищо излезнах и се затичах към колата. Той се качи и потеглихме. Караше с превишена скорост но така или иначе нямаше кой да го види,а и предполагам щеше да намали когато влезем в града. Гледах пътя съсредоточено даже сигурно бях по съсредоточена и от Джейсън.Какво ли не ми минаваше през ума.
Усетих ръка на коляното ми, която се качи малко по-нагоре и ме потупа.Оценявах това,че  се опитваше да ме успокои,но по дяволите не се получаваше.
- Лис е в безопасност успокой се!- каза
Аз сложих ръка върху неговата и го погледнах за момент. Той беше върнал погледа си на пътя но се усмихна. Кога се сприятелихме?- питах се.
След около петнадесет минути  вече бяхме пред кампуса. Побързах да сляза но Джейсън ме спря.
- Да дойда ли?- попита тръгвайки да отваря вратата но друго привлече вниманието ми. Не си беше сложил колана, а караше с превишена скорост.
- Теса?- прекъсна мислите ми.
- Не, ще се справя.- усмихнах се - Благодаря!- казах и се наведох целувайки го по бузата. Не обърнах внимание на реакцията му ако въобще имаше така, защото се изнесох от колата бързо. Ходих бързо и леко подтичвах. Лис...Какво има ?
Бях почти до стаята ѝ,но се спрях. По дяволите. Тя не каза къде е. Набрах номера и запътвайки се отново към стаята и ѝ влезнах без предупреждение блъскайки вратата. Лис беше вътре. Слава Богу!Но не се обърна от шума явно беше доста замислена.Тя просто седеше пред леглото. Чак ме плашеше.