If.

30.

-Няколко дена по-късно-

"Седмицата най-сетне приключи!"- казах си когато се затръшна вратата на стаята.
От няколко дена всички говореха за този Коледен фестивал дори и Алън, което беше странно. Прегледах съобщенията си на телефона след което се обадих на Джейсън и го пуснах на високоговорител докато търсех какво да облека. Тейлър още не беше свършила с лекциите и имах на разположение повече от час.
- Ало?- чух гласът на Джейсън
- Здравей! Какво правиш?- попитах
- Преди малко излезнах от университета и карам към къщата на братството,за да се приготвя за довечера!Ти?- отвърна
- Търся какво да облека!- казах отчаяно
- Може да не обличаш нищо и да дойда...- започна
- Млъкни!- прекъснах го и той започна да се смее
- Разбрах че Джефри ще покани Лис на този фестивал!- каза
- Да бях с теб, когато ни казаха!- отвърнах
- Ти кога не си с мен!- засмя се
- Оплакваш ли се?- направих се на обидена
- Не!- продължи да се смее - Исках да допълня,че с него ще излезем заедно.- уточни
- Кой ще кара?- попитах
- В отделни коли ще сме! Няма да ги изтърпя,а и сигурно ще го направят в колата. Като ги знам тези хормони!- започнахме да се смеем.
- Лис не е такава!- запротестирах
- Това не пречи на Джефри да е такъв!- каза Джейсън - Добре, Тес пристигнах ще ти звънна когато излезем.
- Добре...Чакай!- почти извиках
- Какво?- попита
- Как ме нарече?- попитах
- Чу ме!- измрънка Джейсън - Няма да го повторя!Чао!- чух смехът му преди да ми затвори
- Задник!- казах гледайки към телефона.
Извадих сив пуловер и черни дънки и започнах да се оправям.По едно време Тейлър също се прибра и започна да се оправя.След като вече бях напълно готова оставаше около час и нещо затова реших да отида до кафенето.
- Ще изляза да изпия нещо в кафенето!- казах на Тейлър навеждайки се към обувките си
- Изчакай ме само да си взема якето и ако нямаш нищо против идвам с теб!- каза
Пет минути по-късно вече заключвах вратата.
- Теса?- погледна ме Тейлър
- Да?
- Може ли да се обадиш на Алън и да го попиташ дали ще дойде?- помоли ме
- Добре!- казах и секунди по-късно набрах номера му.
Докато чаках да вдигне погледнах към нея.
- Тази седмица се видяхте няколко пъти и очаквах да се откажеш от него след като започнеш да го опознаваш,а ти правиш точно обратното.- казах и тя се усмихна и щеше да каже нещо но чух гласът на брат ми.
- Тес?- каза
- Ще идваш ли на фестивала?- попитах
- Да здравей и на теб! Добре съм.- каза и се засмя,а аз извъртях очи - Кой ще ходи?- попита ме
- Ами като цяло всички.- казах
- Тейлър ще дойде ли с теб?- попита ме и аз погледнах към нея с голяма усмивка
- Да. Защо?- попитах го
- Просто питам да не си сама.- каза
- Не се притеснявай за мен!- казах троснато и се засмяхме
- Хайде ще ти затварям,за да се оправя!- каза
- До после!- затворих точно, когато влизахме в кафенето.
Настанихме се на една от крайните маси и си поръчахме мляко с какао.
- Е? Ще дойде ли?- попита ме Тейлър
- Да! Дори ме попита дали ще дойдеш.- казах
- Наистина ли!- почти извика
- По-тихо !- казах - Просто ме попита дали ще дойдеш с мен.
- Ооооо. - каза замечтано а аз поклатих глава. Ситуацията беше абсурдна,той не се влюбва толкова лесно и най-вероятно ще я нарани защото бизнеса му е по-важен от всичко останало.
- Внимавай в какво се забъркваш.- предупредих я - В началото нищо не ти казвах защото си мислех ,че е просто за момента.
- Смисъл?- погледна ме объркано
- Просто Алън не е от хората, които се влюбват лесно,за него работата му е много важна и сякаш цялото внимание му е върху нея и на него не му остава време да се огледа.- казах и тя леко се натъжи
- Нещо като твой мъжки вариант!- пошегува се и се засмях на думите ѝ но не за дълго защото видях,че не беше много щастлива при чутото от мен
- Обаче...бих казала,че си му направила впечатление щом ти е запомнил името ако съдя по това колко малко сте си говорили.
- Колко да е трудно да запомниш някакво име?- каза и погледна тъжно надолу към чашата с врялата напитка
- Повярвай ми за него е! Отне му месец,за да запомни името на Лис!- най-сетне се засмя - Щом ти е запомнил името за няколко дена значи те е забелязал!Ще си поговоря с него!- казах ѝ. Тя ми се усмихна и отпи от чашата си. Настъпи кратко мълчание но не беше неловко защото и двете се замислихме за нещо.Това за което се замислих беше личния живот на Алън.Така и не го попитах има ли приятелка и това ме притесняваше защото казах на Тейлър,че съм сигурна. Тези дни този който го разпитваха бях аз.
Алън ме принуди да му разкажа всичко, което знам за Джейсън след което ме попита какви чувства имам към него... въпрос на който той не получи отговор не ,че аз имах такъв.
- Охоо!- каза Ан и седна до нас прекъсвайки мислите ми,а от другата страна се настани Сам - Как сте сладки? - попита тя и си спечели объркан поглед от мен
- Добре...- каза също толкова обърканата Тейлър
- Май още те държи от понеделник.- казах и отпих от напитката си.
- Моля те Теси коледно ми е!- каза и ми се усмихна
- Как ме нарече?- защо всички започнаха да ми измислят прякори
- Теси!Не ти ли харесва?- попита ме
- Не!- изсмях се
- Жалко. - каза и погледна тъжно но след секунда духът и отново се завърна и подскочи вадейки едно малко пликче.
Очаквах да извади някое бижу,а тя извади бельо ,при което аз извъртях очи за пореден път.
- Това ми го подари Бил!- каза и започна да размята прашките пред лицата ни
- Надявам се за първи път ги виждаш, защото ако си ги пробвала...- казах бутайки ѝ възможно най-леко ръката - И чакай малко! Искаш да кажеш,че онзи дъртак ти е подарил бельо?
- Напълно нови са не се безпокой! И да точно този Бил! И той не е дъртак,а е зрял мъж нещо, което онзи пикльо Джейсън не е!- каза
- Джейсън пък какво общо има?- попитах
- Просто пример!- каза тя,а аз не си и направих труда да отговоря - Теса ти си хубаво момиче... защо не си с някой истински мъж? Този Фреди не е зле...- започна и се замисли за момент - Леле щях да забравя!- възкликна
- Какво?- попитахме с Тейлър отегчено
- В Понеделник ти - посочи ме - дойде с обичайната си компания,но с вас имаше и едно момче...беше толкова секси.- каза,а аз едвам не изплюх млякото с какао на масата.
- Какво по дяволите!- попитах я - Този с тъмно кафявата,леко къдрава коса и със светлите очи нали?
- И хубавото стегнато тяло!- допълни и си спечели злобен поглед от Тейлър - Какво? И за него ли ще кажете,че не става?- щеше да каже още нещо но я прекъснах
- Това е брат ми!- погледнах я
- Не е възможно!- извика и привлече вниманието на хората в кафенето
- По-тихо по дяволите!- изсъсках
- Как така е твой брат?Защо?- попита и се облегна на стола си отчаяно
- На обидена ли да се направя?- попитах и получих съобщение.
Въздишах отчаяно...беше Алън.
"Къде е всъщност този фестивал?" - гласеше съобщението
Изпратих му адреса и затворих телефона си,но не за дълго защото извибрира на масата и името на Джейсън се изписа на екрана.
- Ало?- вдигнах
- Какво по дяволите?- чух го как се засмя
- Какво?- попитах объркано
- Зрението ли не ми е в ред или ти наистина седиш до Ан?- попита и се огледах но не го видях никъде в кафенето и погледнах през прозореца и видях колата му.
- Те седнаха до нас!- обясних му
- И Ан още е жива?- попита и знаех,че се усмихна но не можех да го видя тъй като прозорците на колата му бяха затъмнени.
- Да. - казах
- Значи си в настроение и те искам при мен! Това не е за изпускане!- чух,че се засмя
- Идваме !- казах и му затворих
- Оу Джейсън ще ме закара и мен! Няма шанс да вървя до спирката!- каза Ан и със Сам ходеха след нас. На Сам така или иначе щях да и предложа,но Ан...
Преди да се качим видях,че Лис ми помаха преди да се качи в колата на Джефри, който ми се усмихна когато ме видя.Щом се качихме Джейсън погледна объркано,но нищо не каза. След като изкара колата от паркинга сложи ръката си върху бедрото ми и ми намигна,а аз се засмях.
Тази вечер се очертаваше доста интересна.