If.

29.

- Ами приятели сме...нещо такова.- намигна ми Коди - А ти какъв си ѝ?- обърна се към Алън
- Брат. - казаха Джейсън и Алън едновременно.
- Какво имаш предвид под "нещо такова"?- попита го брат ми
- Ами имахме някакви по такива взаимоотношения, които не помня много защото бях пиян.- каза и се засмя леко
- А взаимоотношенията ти с юмрука ми помниш ли ги? Защото няма да имам проблем с това да ти ги припомня!- каза през зъби Джейсън
- Леле човече! Спокойно!- каза той
- Джейсън има право!- каза Алън - Та какво ще правим?- попита обръщайки се към Коди
- Ами предлагам да отидем до казиното в центъра! Между другото е близо до хотела в който смяташ да отседнеш.- каза
- Харесва ми идеята.- каза Алън обръщайки се към нас
- И на мен!- каза Тейлър захласнато
- Добре.- каза Алън сякаш осъзнавайки чак сега,че и тя също е с нас - Ами вие?- обърна се към нас
- Навит съм!- каза Джейсън и ме погледна
- Тогава да тръгваме!- казах и тръгнах към колата на Джейсън.
Когато се качихме забелязах,че Джейсън стискаше зъбите си тъй като се изразяваше много ясно под скулите му. Не знам колко време съм гледала към него,но забелязах,че той също гледаше към мен и обърнах внимание към пътя,бяхме спряли на светофар и беше настанала тишина.
Защо беше толкова неловко? Около двадесет минути по-късно..."Най-накрая стигнахме!"казах си слизайки от колата.
Когато минавахме през въртящите се врати получих някакво извести на телефона си и докато го проверявах се блъснах в някой.
- Извинете!- казах без дори да поглеждам човека
- Радвам се че те виждам отново!- каза много познат глас и погледнах към човека.
Беше Фредерик в цялата си прелест.
- Да ние също сме с нея!- каза Джейсън подканвайки ме да продължа надолу към сепаретата.
- Алън! Колко време мина!- чух да казва Фреди някъде зад нас
- Брат ти с всички ли се познава?- попита Джейсън слагайки ръка на талията ми и ме погледна- Сигурна ли си,че не ти е студено?
- Сигурна съм!И аз това се питам. Сякаш където и да отиде все някой го познава.- казах и се пльоснах на голямото сепаре
Погледнах към мястото от където дойдохме и всички идваха към нас. Забелязах,че Алън си говореше нещо с Тейлър.
- Тейлър заради него ли се е издокарала така?- попита Джейсън
- Познавай от първия път!- казах и се засмяхме
- Само той ли ме го забелязва? - попита
- Повярвай ми забелязал е! Още на летището, просто се прави на приятно разсеян.- отговорих и погледнах към тях отново.
Насядаха по сепарето ,а Алън остана прав.
- Какво ще пиете?- попита ни
Повечето поръчаха нещо алкохолно.Аз казах,че не искам нищо за сега и остана само Тейлър.
- Какво ще пиеш?- попита я и ѝ се усмихна при, което тя едва не се разтопи.
- Ами избери ми ти нещо.- каза закачливо Тейлър,а аз повдигнах изненадано вежди и  едва не ахнах при чутото. Тя да не би току-що да започна да флиртува?С Джейсън се спогледахме , по изражението можех да съдя,че и той си мисли същото.
Докато чакахме Алън да се върне чух,че усилиха музиката и колоните гърмяха. Към нас се присъединиха Зак, който леко залиташе,Кол,някакво момче,Луис и онзи Бил,но този път не беше с трийсет години по-младата му "компания". Празните пилони вече бяха заети, както и погледите на направи ми впечатление едно от момичетата затова се загледах. За момент погледна към нашето сепаре и моментално я разпознах.Това беше Ан. Е не се изненадах кой знае колко. Но сериозно,защо тук?
След като ни забеляза се насочи към нас. Няколко минути по-късно вече беше в скута на Коди, който беше доста щедър съдейки по тестото пари, което извади. Дойде и още едно момиче, което се настани в Бил. Другите се наливаха включително и Алън. Едно от многото момичета танцуващи наоколо мина покрай нас и Зак я спря доближавайки се до нея и ѝ каза нещо на , което тя просто се засмя и продължи на някъде. С Джейсън се погледнаха и сякаш се разбраха защото Джейсън извади някаква не много дебела пачка с банкноти и му подаде приблизително половината. Защо всички имат толкова много пари в себе си? Чух че Ан се засмя и погледнах за момент към нея и май трябваше да изпия и едно хапче против гадене. Беше се преместила в скута на Бил, който навираше пари в сутиена  ѝ. Погледнах към Алън, който си говореше с Тейлър, която се смееше. Докато се чудех дали е останал някой адекватен на сепарето  няколко оскъдно облечени момичета донесоха две наргилета,а едната отвори малка квадратна кутия,в която имаше поне шест джойнта и очевидно всички бяха за нашето сепаре тъй като остави по два от всички страни на масата. Те също се настаниха при нас.
Побутнах Джейсън, който беше вече полупиян.
- Какво?- попита поглеждайки ме
- Ти ли ги плати?- попитах сочейки джойнта
- Да!- заяви гордо
Не казах нищо повече.Облегнах се и продължих да оглеждам обстановката.Джейсън също се облегна,но този път с джойнт в ръка, който се опитваше да запали.
Хванах ръката му и се опитах да надвикам музиката.
- Недей!- казах а той се засмя и си отдръпна ръката от моята.
- Джейсън! - продължих - Не е нужно да ти казвам колко вредно е това защото ти го знаеш и то много добре!- казах му и той разбра,че не се шегувам тъй като свали боклука от устата си. Тъкмо щях да му предложа да излезем отвън, когато Ан се намеси.
- Джей!- засмя се - Сериозно ли ще и се водиш по акъла?- попита тя и ме погледна спечелвайки си злобен поглед от мен.Щеше да каже още нещо но я прекъснах.
- Млъкни!- казах през зъби
- Защо?- попита изпускайки дима от джойнта и го подаде на Бил
- Защото никой не говори с теб,че да се обаждаш!- отвърнах
- Просто знаеш,че ще ме послуша!- отвърна
- Така ли?- попитах я
- Хайде Джей не я слушай запали го!- каза
Джейсън за момент се замисли но поклати глава.
- Не ми казвай какво да правя!- отвърна ѝ.
- Човече по-полека с приказките!- намеси се Бил- Ъм...Теса нали така?- попита но не получи отговор - Отпусни се малко!- каза и подаде джойнта на момичето до него.
Станах минавайки покрай бара и завивайки към изхода. Реших да отида до тоалетната,за да се освежа. Срещу изхода имаше някаква черна кола,от която слезе онова момче, което беше при нас на сепарето и дори не забелязах кога е излезнало. Говореше  нещо по телефона и дори не ме забеляза.
"- Да... ясно...до,ут...да,до утре ще е готова..."- беше част от разговора, която успях да чуя докато минавах.
Кое ще е готово до утре?Ами ако той има нещо общо с изчезванията на студентите?Какво ако пък не е нищо сериозно? Въпрос,след въпрос...
След като излезнах от тоалетната си измих ръцете,подсуших ги и отворих вратата в същото време някой влезе и ме вкара пак вътре затваряйки вратата. Джейсън., разбира се.
- Защо имаш навика да влизаш в дамската тоалетна?- попитах го облягайки се на вратата.
- Защо имаш навика да си тръгваш просто ей така?- отвърна на въпроса ми с въпрос
- Защо отвръщаш на въпроса с въпрос?- попитах,а той се доближи и  сложи ръцете си  на талията ми поглеждайки към устните ми
- Задаваш прекалено много въпроси.- каза и ме погледна
- Да,ти също!- казах
- Съжалявам.- каза и допря устните си до моите и  не след дълго се отделихме - Сега простено ли ми е?- попита
- Не!- пошегувах се и се опитах да се отдръпна с надеждата да ме остави,но той нямаше това намерение и продължи с целувките по врата ми.- Добре, добре простено ти е! Остави ме!- казах и двамата започнахме да се смеем след, което той просто се сгуши в мен и поседяхме малко така докато не запротестирах,че някой може да влезе и да ни види.
- Не мисля,че има друг вход освен вратата, която е блокирана от нас така,че няма кой да ни види!- каза Джейсън и ми се усмихна
- Ан ще спре да те закача, спокойно.-каза той и излезнахме.
Останахме там до към полунощ след, което Джейсън каза,че с момчетата ще се оправят,а брат ми предложи да останем в неговия хотел за останалата част от вечерта. Помня само,че Тейлър беше много щастлива и всичко останало като кога и как сме стигнали ми се губи.