If.

23.

Колкото и да се надявах Ан и момичето с нея да ни подминат не стана . Реших,че е прекалено късно и трябва да си ходя,но предпочетох да не съм груба и да си тръгна след малко.
Ан се намести до Джейсън и сложи ръка на кракът му. Другото момиче седна в скута на Фреди ,но той любезно я премести до него.
Наистина исках да си взема нещата и да си тръгна.
- Джейсън.- почти прошепнах,за да не прекъсна разговора на групата
- Да?- каза той обръщайки се към мен.
- Ще тръгвам.- казах
- Добре. - каза Ан вместо него.
- Хайде ще те изпратя.-каза Джейсън игнорирайки Ан. Изражението ѝ беше безценно.
Когато излезнахме навън беше доста по-студено от по-рано днес и въпреки,че нямаше сняг щях да замръзна ако не си бях взела якето.Качихме се в колата му и не си казахме нищо по пътя. Реших да го попитам какво му има и разбира се... той не отговори.
- Джейсън нормално е да споделяш с приятелите си какво ти има. Това не е слабост!- казах гледайки към пътя.
- Мисля че не си ми просто приятелка.- засмя се опитвайки да смени темата
- Мисля че трябва да спреш да сменяш темата!- казах сериозно - Това че задържаш всичко за себе си може да те съсипе .А аз не искам това да се случва!
- Истината е ,че и аз не знам какво ми има. Просто съм напрегнат.
- Колкото и да не ти се вярва... всичко ще бъде наред. Просто започни да мислиш за нещата сега и за това какво искаш сега.
- Добре но това,че Ан ми се бута постоянно...знам че съм неустоим.- засмя се - Държиш се сякаш не те интересува и честно казано не виждам никаква емоция в очите ти. Наистина ли е така вътре в теб? Толкова празно?- попита отделяйки очи от пътя
- Всъщност във всеки човек бушуват чувства. Не искам да прозвучи грубо но реално "реакцията", която виждаш от моя страна не е изкуствена.Наистина съм отвратена от Ан и не ми пука какво прави. Също така казах,че ти вярвам.
- Какво ако те лъжа?- попита
- Вредиш само на себе си. Не мисля,че скоро ще стане нещо, което да ме отчая напълно. Бързо се възстановявам след разочарование,но не искам да звуча като жертва. В никакъв случай не съм жертва аз също разочаровам хората.
- Казваш го сякаш не ти пука за мен.
- Пука ми но се свиква с това,че всеки момент някой ще влезе или излезе от живота ти. По-добре да си повтарям това отколкото да очаквам невъзможното от другите.- след това последва тишина но отново я наруших.
- Кажи ми честно...мислиш ли,че ще си до мен за дълго? Мислиш ли че няма да стане нещо, което да те накара да си тръгнеш?- попитах
- Бих задал същите въпроси към теб.- каза и спря на светофар.
- Тази тема не е за сега.- засмях се.
Не исках да продължаваме да говорим за това.
- Ще можеш ли да ме заведеш до някой супермаркет,за да отида до тоалетната?- попитах го тъй като не използвах тази в казиното,а така като гледам щяхме да останем още навън.
- Точно на време!- каза Джейсън завивайки и не след дълго паркира пред един магазин.
- Добре ,че ми каза сега защото надолу няма толкова големи магазини и щеше да се наложи да те заведа до кампуса. Нямаше да рискувам да ми избягаш!- засмяхме се преди да слезем от колата.
- Трябва да знаеш,че това не е най-луксозният и подържан магазин.Влизат и различни хора...- каза той когато влизахме
- Не съм такава лигла мисля,че ще го преживея!- казах без да го оставя да довърши
Покрай нас мина възрастна жена, която носеше кофа с вода и парцал. Изглеждаше толкова отчаяна и изморена.
- Аз ще отида да взема нещо за пиене.Ето там са тоалетните и има някакви складове но не обръщай внимание.- каза Джейсън и посочи една сива врата.Точно тогава някакъв човек влезе вътре. Не можах да определя дали беше мъж или жена но видях,че носеше черни раздърпани дрехи и беше с качулка.
Когато отворих вратата бях посрещната от тъмен коридор осветяваше го слаба светлина в дъното имаше две врати,а от страни по коридора имаше различни други. Както Джейсън каза "складове".Чух леко затваряне на врата докато ходех бързо към женската тоалетна."Най-вероятно е от склада " казах си без да се обръщам назад. Когато отворих вратата тя изкърца силно.
Наистина не обичам да мрънкам и да се оплаквам но помещението беше отвратително. Сякаш не беше влизал никой от месеци. Точно срещу мен имаше три кабини а отдясно имаше плот с 2 мивки и едно малко огледало между тях, което беше пукнато в единия ъгъл. От тавана висеше една лампа която се клатушкаше леко и осветяваше разни места при всяко завъртане.Имаше малки мушички, които я бяха заобиколили и се удряха в нея предизвикайки звук от съвсем, съвсем леко почукване. По дяволите! Трябваше да си призная,че беше зловещо." Тогава влез и свърши работата възможно най-бързо" крещеше вътрешният ми глас.
Влезнах в последната кабина от страната на мивките и установих,че вратите не се заключват. Тъкмо оправях коланът на роклята си, когато чух че вратата изкърца.Ох,този отвратителен звук. При всяко завъртане лампата осветяваше за момент кабината ми тъй като бяха без покрив. Никога повече няма да дойда тук!. Реших да изчакам жената да влезе в кабината и след това да изляза.Тя сякаш се влачеше до кабината.Видях сянката ѝ. Влезе в средната кабината тоест беше точно до мен. Направи ми впечатление обаче,че след като влезе не последва абсолютно никакъв звук.Тя просто седеше там...точно като мен. "Странно" казах си и бях на път да отворя вратата и да изляза,но когато лампата за момент освети кабината ми видях сянка, която падаше върху вратата...
Замръзнах.Това не беше моята сянка. Събрах кураж и бавно погледнах нагоре към стената, която делеше моята и средната кабина. Застинах на място. Отвратителна глава се подаваше от кабината ръцете, с които се придържаше бяха толкова мръсни,че почти черни.
Беше с усмивка на лице,но в отвратителна гримаса, очите и бяха почти червени а косата и беше от части опадала.По дяволите!Бутнах вратата и побягнах към изхода зад себе си чух приглушен смях на стара жена. Беше най-ужасяващият смях, който някога съм чувала.
Когато излезнах Джейсън седеше пред касите и ме чакаше усмихнат,но усмивката му изчезна щом се приближих до него. Цялата треперех от страх сякаш получавах паник атака. "Какво по дяволите беше това там?" Крещях но от устата ми не излизаше нищо.
- Теса! Какво има?- попита Джейсън хващайки ме за раменете но аз не спрях и продължих към изхода на магазина.
- Трябва да се махна от тук Джейсън! Моля те просто ме закарай далеч!- казах обръщайки се за последно към онази сива врата в дъното на магазина...