If.

39.

- Луис?- попитах объркано,а и той не изглеждаше по-малко объркан.- Какво...Как се озова в Детройт?
- Здравейте!Тъкмо си тръгвах! Чакат ме и наистина бързам. - каза заобикаляйки ни,за да достигне до вратата - Ще се видим! - помаха ни вече затваряйки вратата от другата страна.
- Защо всички трябва да са толкова странни?- попитах докато с Алън сядахме на една от масите в ъгъла.
- Наистина не знам!- усмихна се леко и постави телефона и портмонето си на масата.
- Знаеш ли какво?- попитах разглеждайки малкото меню, което беше оставено на масата и Алън последва примера ми.
- Искам ли да знам?- попита и се засмя търсейки в съдържанието вероятно страницата с кафетата.
- Все пак наистина дойдохме до Детройт за по чаша кафе.- казах и погледнах към сервитьора, който идваше към нас.
- Съмнявам се обаче, че Луис е тук само за по чаша кафе.- отвърна затваряйки менюто.
- Здравейте! Избрахте ли си нещо?- попита сервитьора стиснал тефтерчето си, готов да запише.
След като си поръчахме се заговорихме за стари преживявания ,забравяйки за момент за цялата нарастнала драма,но се сетих за случката и  човека от по-рано.
- А онзи човек, който видяхме по-рано кой беше?- попитах.
- Това беше Том...Том Уолтър. Той...- започна почесвайки брадичката си - оф ами той е един от лидерите на това нещо,на този бизнес, ако мога така да го нарека. Трябва да обсъдим някои неща свързани с него,но не и тук. - каза и се усмихна на сервитьора, който постави напитките на масата.
- Ами онзи Марк? Какъв е той? - попитах разтърсвайки пакетчето със захар.
Алън се беше загледал в кафето си и предполагам се колебаеше дали да продължи този разговор.
Извъртях очи.- Алън така или иначе знаят,че съм ти сестра, достатъчно намесена съм в цялото това нещо и смятам,че ще е добре да говориш с мен. Също така искам да помогна!
- Добре,добре ще говорим но не тук. Сега обърни внимание на кафето си  и се опитай да помислиш какво правеше Луис тук.
- Честно казано не знам. Обикновено се разкарва с Кол и Джейсън,и другите от групата им. Напоследък не съм го засичала много,но може би има роднини тук.
- Не ти ли се стори странно държанието му?
- Определено,но не мога винаги да подлагам всичко на съмнение , а и какво ако беше попитал ние какво правим тук?
- Да,но не го направи!- повдигна вежда Алън - Дори не изглеждаше изненадан,а по-скоро сякаш неподготвен. Което ме навежда до мисълта,че може и да е бил предупреден.
Ние така или иначе подозираме,че е в "бизнеса"- отбеляза Алън отпивайки от кафето си,а аз огледах кафенето и забелязах,че се бяха насъбрали повечко хора.
- Ще довършим този разговор по-късно и с останалите, и като стана дума за тях къде са те?- попитах
- Останаха вътре във "фирмата",тоест сградата, която видя преди малко. Може да подочуят нещо.- каза включвайки телефона си - Ще се обадя на Вик.