If.

21.

Все още бяхме в това положение и по дяволите не знаех как да отговоря на това.
Джейсън хвана ръцете ми без да отделя очи от моите.
- Просто кажи,че ми вярваш.- каза а аз се засмях спечелвайки си объркан поглед. Добре,защо е толкова объркващ?
- Съжалявам не искам да съсипвам този момент,но наистина не се сдържах.
- Сериозен съм.Не обещавам,че ще съм перфектен но обещавам,че ще съм до теб когато имаш нужда и не само . - направи пауза и продължи - Кажи че ми вярваш.-каза той отчаяно.
Колкото и да ми беше гадно трябваше да призная пред себе си,че не можех да му се доверя толкова лесно. Въпреки това знаех,че отрицателният ми отговор ще го разстрои...
- Вярвам ти.- излъгах
- Благодаря ти!- почти прошепна и ме прегърна.- Искаш ли у нас? Наистина искам да знам,че си на сигурно.- каза
- В кампуса не съм ли?- попитах го въпреки,че знаех колко е "безопасно"
Той повдигна едната си вежда.
- Точно ти ли ме питаш?-каза саркастично и щях да отговоря но телефона му звънна.- Ало?... Ами да....Добре!...До тогава!- затвори телефона си и ме погледна
- Какво?- попитах
- Ходила ли си в казино? - попита
- Какво?- попитах отново
_ 1 час по - късно _
Джейсън ме убеди да отидем до едно казино в центъра на Стоктън. Каза,че негови стари приятели го извикали понеже били за малко в града. Не исках да ходя защото на практика познавах само него,но той ми каза,че Луис,Джефри и Зак също са там.
Отидох да се преоблека. Сложих си тъмно синя рокля до средата на бедрата,не беше прилепнала,не беше и много официална. За първи път ми харесваше как ми стои дадена рокля.
Погледнах към Джейсън, който гледаше пътя съсредоточено и обмисляше нещо, а аз слушах музиката от радиото и леко си припявах.
- Почти сме там!- каза той.
Сега забелязах,че беше някак може би притеснен. Вижда се с приятели,с които не се е виждал от доста време! Защо да е притеснен Теса?Защо?- попита гласът в главата ми саркастично.
Докато спорех със себе си Джейсън беше намерил място където да паркира и музиката в колата вече беше изключена.
Джейсън протегна ръка към бедрото ми и леко ме потупа.
- Хайде!- каза подканвайки ме да сляза.
Хвана ми ръката леко сякаш да не я счупи и ме поведе към казиното пред нас.
Беше толкова...шарено... прекалено шарено и светло.
Когато влезнахме беше сравнително по-топло отколкото вън.
Запътихме се към бара понеже срещу него имаше доста сепарета.Явно приятелите му бяха някъде тук .-помислих си. Забелязах Луис, който явно се връщаше от бара тъй като носеше поднос с шотове.
Когато почти бяхме там успях да огледам непознатите.
Имаше момче на нашата възраст с дънково яке,бяла тениска и много пръстени на ръката,имаше и кафява коса. Другия изглеждаше малко по-възрастен.Имаше леко издут корем не беше толкова пълен но ризата , която носеше очевидно му беше малка мислех ,че копчетата ще започнат да се късат по шевовете,той беше почти плешив и имаше няколко пиърсинга на лицето.Забелязах също,че носеше голям сребърен пръстен на дясната си ръка, с който си играеше. До него имаше оскъдно облечено момиче, което очевидно беше на работа. В казино или в стриптийз бар сме?.
Джейсън ми направи път да седна от едната страна на сепарето, където бях срещу непознатите с момичето.
До мен беше Луис, който ми се усмихна леко.Видях,че Джефри ме погледна леко тъжно или просто той беше тъжен.
- Това ли е новата кукличка Джейсън?- попита плешивият оглеждайки ме обстойно.
Отвратително.
- Млъквай!- засмя се Джейсън сядайки до непознатото момче и отпи един шот - Не е за теб.- допълни
Какво?
Момчето до него се засмя и прокара пръсти през перчема си.
- Как е Фреди!- попита го Джейсън
- Екстра!- засмя се - Виждам че и ти си добре!- каза и ме погледна
- Нямаш си и на идея!- включи се Зак
- Оу да! Въртеше ги всички до миналата седмица!- каза Луис
Преместих погледа си от Луис към Фред или Фреди.Погледа му беше върху мен.
- Как се казваш, слънце?- попита той с усмивка.Очите му бяха леко зачервени. Напушен ли е?
- Тереза.- казах без да отвръщам на усмивката
- По-добре Теса.- допълни Джейсън
- Аз съм Фредерик.- каза и погледна към Джейсън - По-добре Фреди.
И двамата леко се засмяха.
- Тази рокля ти отива.- каза Фредерик
- Защото лесно се сваля!- пошегува се плешивият движейки ръката си по крака на поне с 15 години по-младото момиче
- Кое се сваля лесно?- чух глас някъде зад мен и се обърнах.
Човекът беше висок,с почти посивяла коса,силно изразени скули,светло кафяви очи и беше...беше чичо ми.
Тази нощ не можеше да стане по-объркана.
- Чичо?!-казах изненадвайки него, другите на сепарето и себе си,че го казах толкова силно.
Погледа му се спря на мен и се изписа голяма усмивка.
- Теса!- каза сядайки до мен и целуна бузата ми - Как си?От кога не съм те виждал!Какво правиш тук?
- Преместих се да уча тук не знаех,че работиш тук!- казах аз защото видях табелка на ризата му "управител" и също усмихвайки се защото се радвах да го видя - И след като те видях съм доста по-щастлива! Наистина не очаквах да те видя тук.
- Аз също!- каза ,а аз чак тогава се върнах отново към реалността и осъзнах,че всички погледи в групата бяха към нас
- Чичо?!- попитаха Зак и Фреди почти по едно и също време а другите имаха подобни изражения.
- Браво Джейсън!- каза Фредерик - С племенницата на Раян.
- Какво? Теса ти си с Джейс ?- попита чичо
- Ами...
- Да! - отвърна Джейсън.
Чувствах се като малоумна,от както влезнахме в това казино не можех да обеля и дума почти!
- Това е прекрасно! Джейсън е добро момче!- каза той и се обърна към плешивият
- Бил? Как вървят поръчките?- попита го
- Добре се справяме!- каза той придърпвайки момичето по-близо до себе си - Всичко върви по план Раян!- усмихна се и погледна към златния часовник на лявата си ръка.- Аз мисля да ви оставя за около двадесет минути.С Жан имаме малка работа за свършване.- каза и погледна към момичето.
Съжалих я. Какво я кара да работи това?
Видях че Бил отново ме огледа от долу до горе преди да тръгне с момичето на някъде.
Горката.Защо не може да излезе на нормална среща с човек,който наистина я привлича?
Среща! Ким!
Последната среща на Ким беше часове преди убийството. Дори не помня къде каза,че отива и дали изобщо каза!По дяволите! Всичко,което знаех беше,че ще се вижда с Луис
- След като излизаш с моята любима племенница...искам да ми разкажеш нещо повече  за себе си!- каза и му се усмихна.
Джейсън го очакваше дълъг разпит , но по-важно беше на каква среща всъщност е ходила Ким?