If.

8.

Беше края на седмицата и след половин час приключвах с лекциите. С Колинс излизахме  доста често тези дни и всъщност разбрах,че е чудесен приятел. Лис и Джеф щяха да излизат утре затова помолих Колинс да дойде с нас в мола.
Когато вече бяхме пристигнали, което беше бързо тъй като Колинс ни закара,тръгнахме към някакъв магазин за обувки.
- Даф ми препоръча този магазин !-каза Лис като бързаше да влезе.
- Доста е голям.- отбеляза Колинс
- Така е.- съгласих се
- Вижте тези !- каза Лис подавайки ми матов ток в цвят бордо.
- Симпатични са но тук има и други разгледай ги.- казах сочейки и към много обувки.
- Аз ще седна.-каза Колинс - чакам ви тук.
- Ще побързаме .- отвърнах.
- Е?- каза Лис поглеждайки ме
- Какво?
- Първо Джейсън сега и Колинс.- засмя се
- Лис,между мен и Колинс няма нищо освен приятелство. Той ми е като брат,а с Джейсън сме само приятели и предпочитам така да си остане.- казах поглеждайки към черно велурени обувки.
- Знам го това с просто приятели. - Лис се засмя.- Джейсън не се ли дразни,че прекарваш толкова време с Колинс?
- Не. Защо да се дразни?Лис ние сме просто приятели и до там. Аз не изпитвам нищо към него. Наистина!- казах показвайки и велурени черни обувки с висок ток.- Виж тези !
- Ще ги пробвам!- каза тя и седна на малкия кожен стол.
Обувките бяха затворени и имаха връзки, а токът им беше дебел.Бяха между елегантни и спортни.Мисля,че Лис ги хареса,а и всъщност и отиваха.
- Харесват ми!- изписка тя завъртайки се за пореден път.
- Добре ще отида да видя Колинс. - казах тръгвайки.
Магазинът беше наистина голям и всъщност се бяхме отдалечили доста от изхода. Докато подминавах поредния рафт забелязах Колинс изправен в гръб , а срещу него беше Джейсън, който говореше нещо с него. Гледах го докато се приближавах до тях и погледа на Джейсън се засече с моя, което го накара да спре да говори. Колинс проследи погледа му, когато ме видя се усмихна топло протягайки ръка за прегръдка.Добре от страни изглеждахме като двойка но реално нямахме такива отношения.
- Здравей!- казах на Джейсън докато се облягах на рамото на Колинс. Джейсън погледна към ръката на брат му, която беше върху рамото ми.
- Здравей.- промърмори.
- Какво правиш тук?- попитах усмихвайки се
- Минавах от тук и забелязах Колинс.- каза поглеждайки ме.-Лис избра ли си обувки?
- Да сега ще дойде.- казах не прекъсвайки очният контакт.
- Супер.- каза усмихвайки се
- Да излезем и да я изчакаме отвън.- казах отделяйки се от Колинс.
Не след дълго Лис вече излизаше от магазина и се запъти към нас.
- Страхотни са нямам търпение за довечера!- каза развълнувано.- Здравей Джейсън!
- Здравей!- каза Джейсън ставайки от пейката на, която седяхме- Хайде да тръгваме.
Запътихме се към паркинга и всеки мълчеше замислен по пътя. Докато Джейсън не развали тишината.
- Кол закарай Лис в кампуса, Теса ще дойде с мен колата ми е малко по-надолу.- каза без дори да ме попита а Колинс само кимна  и чакай малко "Кол"? Всъщност беше сладко,че го наричаше така.
- Кой е казал,че ще дойда?- попитах.
- Теса и без това нямаш друга работа.- каза Лис усмихвайки ми се.
Получи един злобен поглед от мен на, което се засмя. Колинс отвори вратата на Лис ,за да седне след , което дойде да ме прегърне.
- Пази се.- каза докато се отделяше от мен.
- Добре Кол. - засмях се.
Гледах как колата излизаше от паркинга с малка надежда да се върнат за мен.
- Хайде.- каза Джейсън
- Къде ще ме заведеш? На някоя автобусна спирка да си хвана селския?
- Съжалявам за това.- каза той докато вадеше ключовете за колата си.
- Няма нужда да съжаляваш.- казах отваряйки вратата на колата и той направи същото.
- Значи ти и Кол?- попита гледайки пътя след като излезнахме от паркинга
- Оф престанете няма нищо между нас!- казах раздразнено
- Лис се е почувствала като трето колело сигурно.- каза докато затваряше прозореца тъй като валеше.
- Тръгнах с теб въпреки,че не знам къде отиваме и ти ми говориш,че има нещо между мен и Кол?- казах поглеждайки го
- Значи мислиш,че има нещо повече между нас?-каза усмихвайки се
- Не съм го казала .- отвърнах
- Намекна го.- засмя се
- Не не съм!- казах поглеждайки го.
Спря на светофар и се обърна към мен.
- Значи няма да имаш против ако направя това?- каза а аз не знаех какво се случва, когато той се наведе и целуна бузата ми.
Погледнах го въпросително тъй като не можах да разбера какво има  предвид.
- Кол го прави и ти казваш,че няма нищо между вас.- каза продължавайки на зелено
- Защото няма Джейсън!- казах изтривайки бузата си.
- Това го видях!- направи се на обиден
- Кога ще пристигнем?-попитах
- След няколко минути.- отговори
Пътя по който минавахме ми беше познат и след като приближихме спирката със странния човек се сетих.
- Не ми казвай,че ме водиш пак в къщата!- казах поглеждайки го.
- Добре няма да ти кажа.- засмя се
- Джейсън!- викнах невярващо
- Попринцип момичетата звучат по друг начин, когато ми викат името.-каза слизайки от колата без да ми даде шанс да отговоря.Не че знаех какво да му кажа. Той отвори вратата ми все още усмихнат въпреки,че валеше.
- Какво ще правим?-попитах без да имам намерение да сляза.
- Ще гледаме филм или каквото искаш .-каза като ме издърпа от колата.
Дъжда започна да мокри косата ми а той гледаше нещо на китката ми.
Погледнах и видях гривната , която Тейлър ми даде пред няколко дни и се усмихнах.
- Това е от Кол нали?- каза Джейсън поглеждайки ме. Сериозно? Извъртях очи.
Опитах се да го подмина и да вляза в къщата защото и двамата скоро щяхме да сме вир вода.
- Кажи ми Теса!- настоя Джейсън.
- Тейлър ми я подари! Престани да се държиш като малко дете. Хайде да влезем,че ще станем вир вода.- казах докато той ме гледаше.
- Не ме лъжи.- каза Джейсън
- Кой го казва? Останах при един "приятел".- казах правейки въздушни кавички във въздуха.
- Аз не отрекох!- отвърна той.
- А аз ти казвам истината !- погледнах го - Престани да се съмняваш в всичко, което кажа!-казах тръгвайки към колата.
- Къщата е в другата посока.- каза спокойно докато аз се опитвах да отворя вратата на колата-Теса? Хайде ела ще се разболееш.- какво му става побърка ли се.
Тръгнах към любимата ми спирка,нямаше да остана с него.
- Стига върни се!- каза Джейсън-Косата ти е мокра, дрехите също!Теса?
Игнорирах го и продължих към спирката.
Той ме настигна и застана пред мен хващайки ми лицето с двете си ръце.
"Ако ме целуне ще е толкова банално"казах си но се въздържах да не се засмея .Той сякаш  водеше битка със себе си за нещо. Приближи се още без да отделя очи от моите.
- Съжалявам. - прошепна
Аз се чувствах като във филм .Какво по дяволите се случваше?
Наведе се още и целуна бузата ми на , което  вътрешно бях благодарна. След което ме прегърна продължително и сви глава в извивката на врата ми.
- Остани с мен тази вечер.- каза - Може да гледаме филм,ще направя супа за вечеря.Обичаш супа нали?
Засмях се.
- Добре но за целта трябва да ме пуснеш.- казах потупвайки гърба му.
- Да,разбира се.- отговори подканвайки ме да ходя пред него.

Странно е колко бързо си сменяме настроенията. Странно е това,че някъде между нас има група, която отвлича студенти, а аз игнорирам всичко това и се сближавам с всеки и ходя в къщата на почти непознати. Добре Джейсън не беше нито непознат,нито опасен, а и Кол щеше да ме предупреди.
Нали?
Нали?