If.

40.

В крайна сметка всички бяха доволни от вечерята и ,мисля че всичко което стана през деня остана пред вратата ,защото тук определено цареше спокойствие.

- Искам да вдигна тост за новия член на групата!- изправи се Алън държейки чашата си с вода карайки ни да се засмеем.
- Не е нужно! Седни,моля те.- казах хващайки го за ръката.
- Утре ще ти кажем това, което знаем до сега и някои други неща,а сега мисля че е време да си лягаме. Стана късно , а и утре те чакат тренировки!- каза Антъни
- Добре аз ще почистя...чакай какво? Какви тренировки?- попитах докато събирах чиниите една върху друга.
- Трябва да се обучаваш и да тренираш ако ще си в групата, защото трябва да знаеш как да се защитаваш.- обясни Гейб прозявайки се и се запъти към дивана включвайки телевизора,но не мисля ,че много щеше да гледа тъй като момента ,в който главата му допря възглавницата, затвори очи.
- Добре но ние сме тук само за няколко дни как се очаква да се обуча?
- Същите зали, в които ще тренираш тук ги има и близо до университета ти. - каза Антъни запътвайки се към кухнята с чашите.
Поставих чиниите в мивката, а до мен Алън се пресегна към гъбата предполагам да почисти масата.
След като разтребихме масата всички си отидохме по стаите.
Изключих лампата в саята ми ,защото светлината от все още включения телевизор осветяваше достатъчно.
Легнах и си включих телефона проверявайки за някакви известия.
Отговорих на съобщенията на Лис ,след което се порових малко,но клепачите ми започнаха да натежават и оставих телефона на нощното шкафче до мен.
Загледах се в телевизора, след което по някое време съм заспала.

Сутринта станах рано и слизайки на долния етаж установих,че всички освен Алън са будни.След закуска всички тръгнаха на някъде , а Гейб ме завлече към някакъв парк.
Не помня колко неща правихме до обяд,но определено бяха доста.
От тичане в парка и тренировки с Гейб до стрелба с Вик в онзи бункер. Алън ме предупреди,че утре ще имам мускулна треска най-вероятно,но не се притеснявах.
Обясниха и ми показаха различни пистолети, и как се зареждат,и този път никой не ни изненада с разходка до съседен град. Предупредиха ме,че тези мои тренировки трябва да останат в тайна,а ако някой попита да кажа,че просто водя "здравословен начин на живот" , на което разбира се се засмях,но и нямах намерение да казвам някого.
Ранния следобед вече се връщахме и щяхме да обсъдим най-накрая темите, които отлагахме постоянно.
Настанихме се в хола и Алън донесе няколко папки.
- Така от къде да започнем.- попита
- Например от това какво правехме вчера в Детройт?- казах.
- Ние преди работехме с Том Уолтър той имаше и други партньори, които управляваха с него,но различни области и части от бизнеса.
- Какво правихте по-точно?
- Ами разнасяхме разни наркотици и след време ни предложиха да търсим момичета, които имат нужда от работа и биха се съгласили да партнират на богати мъже, когато ходят на важни срещи. Разбира се обаче искаха от момичетата и да проституират и се отказах,а с мен напуснаха и Гейб, Вик,Антъни и Коди. Също..
- Чакай! Значи и Коди е работел за тях?- прекъснах го.
- Да,колкото и невинно да изглежда,той също беше в бизнеса!- засмя се Гейб.
- Малко преди да напуснем дочухме,че Фантома е в същия бизнес с нас,но разбира се почти никой не знаеше кой е зад това име.
- Фантома?- попитах.
- Фантома се прочу със серийните си убийства. Жертвите му са до такава степен обезобразявани,че понякога се налага да идентифицират трупа като сканират челюстта му.- докато обясняваше отвори папките пред него подавайки ми снимки на раните и белезите, които ми бяха така добре познати.- Специфичното при него е ,че ги оставя без почти никакви органи и...
- Инициали издълбани или прогорени в кожата.- допълних.
- От къде знаеш?- попита Алън и изглеждаше доста объркан.
- Момент.- казах ставайки и се качих по стъпалата на горния етаж.
Влезнах в стаята и отворих куфара си вадейки папката с документите от аутопсията на Ким.
Подадох им папката.
- Това са документите от аутопсията на една приятелка.
Алън посегна към една от снимките, която изпадна от папката.
- Но какво ще прави Фантома в Стоктън?- запита се Гейб.
- Може да не убива сам.- каза Алън замислено загледан в снимката.- Какво ако има групи в Стоктън, които му вършат работата? Все пак и ние бяхме така преди да приключим с тях.
При което аз се сетих за едно от първите партита , на които присъствах в къщата на братството. Помня че тогава едно от момичетата заговори за странните убийства,а след време някой ми каза,че студентите смятат че има група в къщата на братството, която причинява всичко това.
- Какво ако са от университета ,в който уча?
Някои от приятелите ми бяха казвали,че се говори за къщата на братството и тайната ѝ група доста,а и много студенти бяха притеснени.- казах облягайки се, защото осъзнах че нещата имат прекалено много общи черти и нишката започва да се разплита.
- А в къщата колко студента живеят и знаеш ли кои са? И защо смятате,че са между вас?- попита Вик.
- Там постоянно влизат и излизат хора и то най-различни, което е доста добро прикритие. Тези които познавам от там са Коди, Джейсън, Кол, Джефри и Луис. - Казах опитвайки се да се сетя за още някой. - А относно подозренията ни и защо намесваме тази къща.Причината е следната - Има няколко смъртни случая на студенти учещи в университета и по-интересното е ,че всички са момичета и то такива ,които са имали взаимоотношения с някой от къщата на братството.
Също мисля че Директора знае нещо.
- Директора?- попитаха объркано.
- След изчезването на Джанис много скоро се появи нова съквартирантка и никой не говореше повече за нея, сякаш никога не е била тук. И преди време докато се ровех в историята на университета открих статия на семейство, което не могло да се свърже с дъщеря си - Олив Кларксън. В продължение на две седмици решили да отидат на място и нямало следа от нея.
Решили да говорят с директора, който твърдял ,че тя никога не е учила в университета и няма такъв студент вписан в системата. По този начин ги накарал да си мислят,че дъщеря им е избягала, а за това помогнала и полицията, която казала,че най-вероятно просто е решила да избяга с някой приятел. По случая не се работило и той изстинал. След време приятелка и бивша съквартирантка на Олив се свързала със семейството ѝ, след като прочела статията им. Потвърдила,че Олив реално е учила в университета,а след време започнала да излиза с някакво момче,но така и не ѝ казала как се казва.
- Тогава защо директора е излъгал?- попита Алън - И защо полицията не е направила нищо ?
- Коя година е качена статията?- попита Антъни
- Спомням си ,че е от преди около 30 години. Директора се е пенсионирал преди 25 години и на негово място застанал синът му ,също познат като сегашния ни директор-Любърт Христофърсън .
- Как се е казвал предишния директор?- попита Вик.
- Почти съм сигурна ,че беше Силвестър Христофърсън.
- Тази фамилия , Христофърсън .- каза Гейб, който се беше замислил за момент - Толкова ми е позната от някъде.
- Чакай малко !- възкликна Вик обръщайки една от бележките ми към мен - Джон Диксън е бил един от разследващите полицаи по случая?
- По дяволите ! - каза Алън скривайки лицето си с двете ръце и издиша тежко.
И така нещата станаха още по-объркани от колкото бяха.