Да променя живота ти

Част 36

- Не мога да повярвам, че това се случва!

Джесика седеше на леглото ми и уж ми помагаше с избора на дрехи. Тя беше момиче, с което се запознах преди два месеца и я харесах като приятел, защото беше забавна, с чувство за хумор и понякога беше много лоша с момчетата.

- Кое?

Имах само един час, за да се облека, а все още не знаех каква дреха ще нося, нито как ще си направя косата.

- Ами, това, че ти ме помоли за помощ.

Нямах намерение да си слагам гримове, а все едно напук на мен Джес беше донесла абсолютно всички гримове, които очите ѝ са видели.

- И какво от това?

Вместо да си говорим сладки приказки, тя трябваше да ми помага, но сякаш Джес не можеше да се спре да говори.

- Ами, ти си от известните в училище. А мен те не ме забелязват.

И до тук бяхме със сладките приказки.

- Първо - аз не съм от известните и второ - ще е добре да ми помогнеш най-накрая.

Тя едва сега се осъзна и стана от леглото. Дойде до гардероба и остана учудена.

- Сериозно ли? - Погледна ме въпросително.

- Какво? - Опитах се да звуча напълно невинно.

- Ами, как да ти го кажа? Нямаш нито една дреха за парти. -

След което затвори гардероба ми и отиде до дрехите, които беше донесла тя.

- Избери една от тях.

- Но те са ...

Преди да успея да довърша изречението си, видях една рокля, която наистина ми хареса. Имаше V образно деколте, бяла на цвят, стигаше една педя над колената и беше съчетана с кафяв колан под гърдите.

- Какво са? - Джес се беше отчаяла от мен вече.

- Всъщност едната рокля ми хареса.

Тя се зарадва веднага.

- Сериозно? Коя?

Посочих ѝ я. Изражението ѝ не се промени и не успях да разбера дали избрах правилната рокля.

- Добър вкус. Хайде, облечи я бързо, защото Ерик ще започне да звъни всеки момент.

Подаде ми роклята и ме бутна към банята. След пет минути бях облечена с нея и Джес се мъчеше да ми направи някаква прическа. Получих съобщение от Ерик минути по-късно.