Да променя живота ти

Част 38

Вече половин час Джордан и Сара се караха на Ан и Себастиян. Хубавото беше, че на мен все още не ми бяха обърнали голямо внимание. А лошото - че сега и аз щях да имам бодигард. Наистина бях изпуснал голям купон, но някак си щях да го преживея. Явно бяха свършили със спора си, защото всички дойдоха при мен.

- Да, знам, че беше голяма грешка да бягам. А, не, чакай, не беше. - Изпреварих ги, преди да са казали нещо.

- Майката ти е меко казано бясна. - Джордан се направи, че не ме беше чул.

- Така и предполагах, че ще бъде.

Нямах търпение вече да се кача в стаята си, но затова трябваше да ме оставят на мира.

- И аз на нейно място бих била бясна. - Сара уж го казваше на мен, но гледаше обвинително към Ан.

- Нали няма да дойде в Флорида?

Себастиян май не искаше да вижда майка ни.

- Убедих я да не идва. Казах ѝ, че ще се грижа за вас.

Със Себастиян се спогледахме учудено.

- И тя ти повярва? - Брат ми заговори преди мен.

- Да. Е, вярно е, че не съм най-отговорния човек, но все пак държа на семейството си. - Джордан все още си го биваше в лъжите.

- Щом казваш. Сега си отивам в стаята и ако му потрябвам на някого, да знае, че спя.

Тръгнах към стаята си и Себастиян ме последва а Сара, Джордан и Ан останаха в кабинета.

- Няма ли да поговориш с брат си?

Себастиян отново зае позицията на дразнещия брат.

- Мислих, че си ме намразил след всички онези неща, които ти говорих по телефона.

Себастиян доби виновно изражение.

- Е, вярно е, че отначало наистина те ненавиждах, но когато разбрах, че всичко е било лъжа, вече не те мразех толкова.

Това май означаваше, че все още ме мрази, но по-малко от преди. Е, все пак си беше напредък.

- Аха. И какво искаш да си говорим?

Отворих вратата на стаята си и се хвърлих върху леглото. Тя си беше същата. Нищо не беше разместено.

- Искам да знам какви са чуствата ти към Ан.

Погледнах го отчаяно.

- Какво ти пука?

Направих се, че заспивам, за да ме остави на мира, но не се получи.