Да променя живота ти

Част 13

- Добре ли си?

С Алек стояхме на брега на морето. И това беше единственото, което беше казал до сега.

- Била съм и по-добре. - При това мое изказване, той ме погледна.

- Какво е станало?

Аз също не бях сигурна какво стана. Защо се ядосах толкова на майка си? Реших да започна на ново и тя имаше това право. Не можех да я съдя, но наистина бях изненадана.

Алек въздъхна и проговори отново:

- Добре. Не ми казвай. Можеш ли да танцуваш?

След това стана и ми подаде ръка, за да се изправя. Поех я и се изправих до него. Сега отново бяхме близо един до друг, но този път беше различно. Бяхме на плажа,нямаше никого, освен нас. Вълните ставаха все по-големи, Луната отдавна се бе появила, а аз нямах и напредстава, колко е часа.

- Танцувала съм валс, но беше отдавна. Не си спомням как се танцуваше.

- Знаеш ли? Забрави. Просто ще направя това, което искам от самото начало.

И преди да се усетя, той долепи устни до мойте. Но нищо от това, за което бях чела в книгите, не почувствах. Нямах пеперуди в стомаха, сърцето ми биеше по същия начин, както досега. Беше нещо друго и аз не знам какво. Нещо, което не можеше да се опише. Целувката не продължи дълго, но за мен бе достатъчно, за да разбера, че не бях безразлична към него.

- Не мислиш ли, че е малко рано? - Може би чувствах нещо към него, но исках да го опозная по-добре.

- Щом казваш. - Каза това и седна отново на пясъка, а аз го последвах.Нямахме намерение да се прибираме скоро.

Гледната точка на Алек

Отворих вратата на къщата и влязох. Очаквах брат ми или майка ми да се появят, но нямаше никого. Качих се на втория етаж, където беше моята стая и тази на брат ми. След около 1 минута се появи и Себастиян.

- Здрасти! - Поздравих го аз с огромна усмивка на лицето си.

- Какво ти става? - Себастиян ме погледна с неразбиращ поглед. - Държиш се странно.

- Че какво ми е?

- Дразнещо щастлив си. - Брат ми не беше един от най-дрожелюбните хора.

- Че защо да не съм? Времето е страхотно. Виж Слънцето грее, а птичките пеят. - Брат ми погледна през прозореца до нас и се намръщи.

- Алек, чуваш ли се? Часът е 11 вечерта. Вместо Слънце, има Луна и вместо птички, има бухали. Ти си странен човек.

"Или влюбен" - Помислих си аз.

Тръгнах към стаята си и след секунди вече бях там. Всичко си беше, както преди, само аз се бях променил.

Гледната точка на Ан

Стоях вече 10 минути пред къщата ни и се надявах този Джордан да си е тръгнал. Накрая се реших и отворих вратата. Влязох първо в хола. Там нямаше никого. След това отидох в кухнята и намерих майка си с едно коте. Напълно бях забравила, че вече си имаме коте.

- Хей Ан. Това е Моли. - Тя посочи котето, което в този момент ядеше.

- О, страхотно и име му измислихте. Е, аз ще си лягам.

Тръгнах към стаята си и спрях, щом чух гласа на майка си.

- Ан, да не би да се сърдиш заради Джордан?

- Не съм дете, за да се сърдя. Напротив. Радвам се за теб. Аз започнах от начало. И ти имаш това право.

- Дано е така. Как върви с Алек?

- Добре. Лека нощ!

Отново се запътих към стаята си и чух само едно "Надявам се." и "Лека нощ!". И отново си бях в моя свят.

Съблякох дрехите си и облякох пижама. Хвърлих се върху леглото, взех таблета си,пуснах Google и написах "Верлак". След малко се появиха снимки на двама мъже. Единият явно бе бащата на Алек, а другият го познах веднага. Та това беше Джордан. Трябваше ми доста време, за да се осъзная. Натиснах на снимката и се появи заглавие "Кристиян и Джордан Верлак - двама братя, основали една фирма". Погледнах датата, на която беше написано. Преди 5 години, точно преди бащата на Алек да замине. Продължих да чета, докато не попаднах на думата "Верлак Индъстрийз". Как до сега не се сетих? Джордан беше чичо на Алек. Загасих таблета и се опитах да помисля в каква каша се забъркахме.