Да променя живота ти

Част 7

Настоящето:

- Мамо!

По това време не би трябвало да си е вкъщи, но телевизора работеше, а също така и микроволновата печка.

- В кухнята съм.

- Хей, какво правиш тук? Часът е едва 3. Не си ли на работа до 5-6? И на какво мирише?

- Ей, много въпроси станаха. Първо - тук съм, защото ме освободиха по-рано, заради някакъв проблем. Второ - работя до 7 като за начало. Трето - мирише на любимите ти макарони. - О, не! Обичам макарони, но не и когато ги прави майка ми.

- Аз не съм гладна.

Всъщност умирах от глад, но по-добре такац отколкото да ям ужасни макарони и накрая да ги намразя.

- Обещавам, този път ще станат по-хубави. По специална рецепта са.

Това означаваше, че ще са по-лоши.

- Добре, ще ги опитам тези "по-хубави" макарони.

След това отидох и я прегърнах. Не бяхме "супер" семейство, но и само двете си бяхме достатъчни. Всеки ден благодаря на Бог, че поне нея ми остави.

След като написах домашните си, слязох долу да ям. Макароните бяха супер. Майка ми със сигурност оправда очакванията ми. Бях се натъпкала с макарони, защото за пръв път ядох нещо вкусно, направено от нея. Реших,че имам нужда от разходка и точно тогава се звънна на вратата. 

- Кой ли е? Не познаваме почти никого. - В това бях съгласна с майка си.

- Аз ще отворя. - Отвърнах и се втурнах към вратата.

Отворих я и пред мен седеше не кой да е, а самия Александър Верлак.

- Ти откъде знаеш къде живея и какво искаш? Ако не е спешно, извини ме, но имам работа и както знаеш, с теб няма за какво да си говорим.

Бях готова да затръшна вратата пред лицето му, когато той ме спря.

-Напротив, има много за какво да говорим.

Чух стъпки зад себе си и в този момент се появи майка ми. О, супер! Как да му откажа пред нея, а и не мога да му се развикам? Е, все пак против волята си ще трябва да говоря с него.

- Здравей! Приятно ми е! Сара -майката на Ан. - По тона ѝ се усещаше, че си мисли нещо много далеч от реалността, а именно, че с него сме гаджета.

- Здравейте, госпожо Сара! Приятно ми е да се запознаем, а сега, ако нямате нищо против, бих се радвал да се разходя с дъщеря Ви.

Преди да успея да кажа нещо, майка ми заговори:

- Да, разбира се, вървете. Аз ще се оправя.

От мен излезе само една дълбока въздишка и:

- Ще тръгваме ли?

Макар да имах голямо желание да го цапардосам един, се сдържах.

- Да.

След това си взех якето, затворих врата и тръгнах към плажа. Нарочно ускорих крачката, за да го подмина и да разбере, че не съм излязла с него и нямам намерение да вървя с него.

- Ан, чакай. Трябва да ме чуеш. Обещавам ти, после ще те оставя на мира, ако искаш. Просто имам нужда от 5 минути.

- Които започват да текат сега.

Макар да не исках да го слушам, защото вярвах, че ще каже куп лъжи и все пак любопитството ми надделя, а и не можех вечно да бягам.

- Аз не съм този, за когото ме мислиш. Не съм надут перко, който се е хванал за парите на баща си. Не знам защо хората ме харесват, само знам, че е така. Може би заради спорта или външния ми вид и колкото и да е жалко, може би заради баща ми. И това, което съм искал винаги, е верен приятел, който ме харесва заради мен самия, да хареса това, което съм аз и което мога да постигна сам. Не вярвах, че някога ще го срещна, но ето те сега теб тук, макар да си ми ядосана и да не искаш да говориш с мен. От вчера се чудя какво щеше да стане, ако не беше разбрала кой съм.

- Пак щях да разбера, без значение кога. На мен не ми пука как изглеждаш, какъв спорт тренираш или кой е баща ти, за да те харесам. Нужно ми е само да имаш добра душа. И това, което казваш, дано е вярно.

Исках да му вярвам много, но дали можех, дали можех да го допусна, можех ли да се примиря с това, че ще имам известен приятел, с това, че всяко момиче ще иска да е на мое място? Щях ли да свикна и заслужаваше ли си заради него?

- Повярвай ми. И ти обещавам,че ако съжалиш някога за това твое решение, повече няма да те доближа. Само искам да энаеш, че виждам в теб друг свят - по-интересен, по-забавен и по-добър.

Дълго седях и гледах небето, очаквайки то да реши вместо мен. Всъщност си мислех какво би ме посаветвал баща ми. Веднъж ме беше казал "Всеки човек има нужда някой да вярва в него. Да вярва в мечтите му, да вярва, че е по-добър от другите и ако дъще намериш този човек, ще бъдеш щастлива, също така ще бъдеш щастлива и ако имаш човек, на когото да повярваш". Ще се вслушам в последния му съвет към мен.

- Вярвям ти. Странно е, но ти вярвам.

След това се появиха усмивки на лица ни и те не се махнаха през целия път от плажа до домовете ни.