Да променя живота ти

Част 5

Ретроспекция:

След два часа плуване, аз и баща ми решихме, че за днес това ни стигаше, а и майка ми постоянно ни махаше с ръка да излизаме от водата. Попекохме се още един час и на родителите ми им стана скучно, а и вече се стъмняваше и за моя жалост, трябваше да тръгваме към хотела. Наистина ми се щеше да постойм още малко, но с моите родители на глава трудно се излизаше. След няколко дълги спора дали да слезем долу в ресторанта, или да вечеряме в стаята, най-накрая майка ми отстъпи и останахме в стаята.

Доста се забавлявахме, след като изгледахме 2-3 комедии и се натъпкахме с китайска храна, решихме, че сме събрали енергия за нашия всекидневен бой с възлавници. Родителите ми бяха нещо повече от приятели, можех да им споделя всичко, можехме да плачем заедно, да се забавляваме и най-важното - никога не се лъжехме.

- Е, ще си лягаме ли?

Явно майка ми доста се бе изморила, макар аз и Виктор да бяхме изхабили повече енергия от нея. Аз и баща ми си разменяхме погледи, които казваха "Вечерта все още не е свършила". Накрая, след много погледи, решихме да излъжем, че си лягаме след малко, но всъщност нямахме такова намерение. Или щяхме да гледаме филми, или да се разходим из плажа. Щяхме да го решим, когато останехме на саме. След няма и 2 минути, майка ми вече беше заспала.

- Какво ще правим?

Макар да беше на 38, баща ми си оставаше, както майка ми го наричаше "Вечният тийнейджър".

- Предпочитам да гледаме ужаси. Това с мама не можем да го правим.

Бяхме го пробвали веднъж и после не можа да заспи вечерта 3 дни подред.

- Добре, кой?

- "Кървавата Мери".

- Съгласен.

След като изгледахме "Кървавата Мери", решихме да си пуснем нещо, което ще ни накара да се смеем и да забравим за страха. След това вече беше 03:14, а нашите последни сили се изчерпаха и едва се добрах до леглото си.