Част 3

5.4K 313 15
                                    

След като алармата ме изкара от света на сънищата, трябваше по възможно най-бързия начин да се оправя за училище. Закусих с пицата от снощи, защото не намерих нищо друго и вече бях готова да тръгвам, а майка ми явно още спеше.

И ето, че отново трябваше да премина през имението на Алек. Тъкмо се бях отчаяла, че няма никого и той се появи пред мен.

- Хей, Ан!

- О, хей. На къде си? - Боже, дано да е в моята посока!

- Към гимназия "Греен Фел". Ти? - Камък ми падна от сърцето.

- Аз също съм на там.

- Това е страхотно! Тъкмо ще ми разкажеш повече за себе си.

- Добре, но при условие, че ти направиш същото.

- Съгласен.

След това му разказах за стария си град; за прителката ми; за това, че съм свикнала да съм аутсайдер, при което за моя изненада, той не реагира никак; за това, че баща ми беше парашутист и загина при последния си скок и аз не разбрах как точно, но някак си парашутът му не се отворил и последиците са ясни. Не можех да повярвам, че аз - момичето, което е било аутсайдер през целия си живот, в момента разказваше живота си на непознато момче.

После той разказа за себе си - как майка му и баща му много се карали, защото баща му често изневерявал на майка му. Разказа и за брат си и това колко бил досаден.

И ето ни пред гимназия "Греен Фел". Голяма група от хора се затича към нас. Какво, по дяволите, ставаше? Да не би Алек да беше звездата на тази гимназия?

- Алек, радвам се да те видя!

- Алек, братле, как си?

- О, Алек, ти ми обеща, че ще излезеш с мен.

От всякъде долитаха гласове с името му. Не, това не беше истина, не може преди малко да вървях със звездата на гимназията. Та аз бях убедена, че той е като мен. Вече не издържах и тръгнах на някъде, все едно къде, само да бях далеч от него.

- Ей, Ан, чакай. На къде?

Сериозно ли остави онези хора, които даваха мило и драго само да са близо до него и тръгна след мен?

- Какво? Ти сериозно ли? - Усещах, че крещя, но не можех да се сдържа. Бях толкова бясна. - И не сметна за нужно да ми кажеш, че си звездата на тази гимназия?

- Не знаех, че ще се ядосаш толкова. Ти каза, че си била аутсайдер и аз реших, че може би искаш да промениш това.

- Моля? Ти си нямаш и най-малка напредстава какво искам. Не смятам да променям нищо. Не искам да привличам внимание. Искам само спокойствие и нищо друго, но благодарение на теб, сега това е невъзможно.

Огледах се и забелязах, че всички ни зяпат. Страхотно, само това липсваше. Чудесен първи ден, няма що.

- Ан, виж аз ...

- Спри! Не искам да слушам нищо повече. Дори не искам да те виждам. Ясно?

След това тръгнах с надеждата да намеря стаята си, оставяйки хилядите хора зад мен да ме зяпат все едно съм луда. Ама разбира се, та нали преди секундни се бях развикала на звездата им. И моля те, Боже, дано не е в моя клас! Моля те! Моля те! Моля те!

Да променя живота ти Où les histoires vivent. Découvrez maintenant