Да променя живота ти

Част 4

Най-накрая намерих стаята, след като два пъти обиколих гимназията. Дано не бях закъсняла. Отворих вратата и влязох в стаята. Всички бяха насядали по местата си, учителят също. Тъкмо помислих, че съм закъсняла, когато звънецът би.

- Идвате навреме ... Как ви беше името?

- Анна-Мари Адамс, може и само Ан.

- Е, нека те представя на класа.Ученици, това е Анна-Мари Адамс. Тя е нова тук. Е, Адамс има две свободни места едното е до Джейс, а другото до Александър.

Александър? О, не, кажи ми, че не е това, което си мисля ..., но, разбира се, същият Алексанър, за когото си и мислех. Защо? Защо все на мен? Като че ли не ми стигаше, че трябва да минавам през къщата му всеки ден, че трябва да го виждам всеки ден в гимназията, ами сeга и трябваше да е в моя клас. Поне можех да избера дали да седя до него. Без да се замисля, тръгнах към другото момче. През целия час дори не го погледнах.

~~~

След като би званецът за излизане от час, побързах да изляза от стаята, макар да знаех, че ако искаше да говорим не можех да избягам. И точно така и стана. Бях на крачка да изляза, но той ме хвана за ръката.

- Ан, трябва да поговорим.

- Да, бе, и да те изложим още. Нека не ти провалям имиджа на готин.

- Какво съм ти направил, че се заяждаш така с мен? - Този път леко повиши тон.

- Не понасям такива като теб. Та вие сте "готини", защото мачкате всеки, ей така без причина само за кеф или пък защото ви е казал истината в очите. Не можеш да сброиш гаджетата си, едва ли ги помниш, а и съм сигурна, че най-дългата ти връзка с някое момиче е била най-много 1-2 дни. Колкото тя да стане известна, защото е била гадже с теб. Твоите почитателки, които дават душата си само, за да излезеш с тях, също са жалки, колкото теб. Но аз не съм като тях. Не прося слава и не я печеля като унижавам невинни хора. След като разбрах какво харесват хората, ми стана ясно, че не искам да съм от харесваните. А сега, ако обичаш, ме пусни и нека да не правим такива сцени повече. - Разбира се, отново ни зяпаха с отворени усти.

Гледната точка на Алек

Целия ден в гимназията мислех само и единствено за думите на Ан. След като ми наговори онези неща, не бях способен да кажа нищо. Всеки от моите "почитатели", както тя ги нарече, не спираха да ме питат: Коя е тя? Сега с нея ли излизаш? Сигурен ли си, че е на нивото ти? А аз просто не издържах. Трябваше да говоря с нея. Този път аз да говоря, не тя. Трябваше да разбере, че не ми пука за това дали ще изгубя репотацията си на готин. Трябваше да разбере, че не съм като другите, макар да ми харесваше преди да съм готиния, сега, ако трябваше да избирам пред нея и това да си остана този, който съм и да живея според законите на баща си, бих избрал нея. Имаше нещо различно, нещо много, много различно и ми харесваше. Никога преди не бях срещал човек с нейното мислене и начин на живот и не вярвах че щe срещна, но ето, че сега се появи и не смятах да го изпусна.

Гледната точка на Ан

Часовете свършиха и бе време да си вървим. Чудех се дали от някъде отново няма да изникне Алек. Макар че след това, което му казах, повече не се опита да говори с мен. Е, поне в училище.

- Хей, ти си момичето, което се караше сутринта с Алек. - О, ето, че вече си имах страхотна репотация.

- Хей, ти трябва да си някоя негова отчаяна почитателка. - Момичето се засмя.

- Всъщност съм негова отчаяна братовчедка.

- О, съжалявам! Мога ли да ти помогна с нещо? Разбира се, ако не е свързано с Алек.

- Алек? Вече на галено ли си говорите? - Ако не бяха досадни почитателки, бяха досадни роднини.

- Ние бяхме приятели за съвсем малко време. Виж, трябва да вървя, имам домашни и ...

- Окей. Разбирам, че бягаш от него. Е, няма да ти преча. Довиждане! - Не ме остави да кажа нищо и просто изчезна на някъде.