Daddy's princess and daddy's rules

1.

             Първо правило: Винаги                             слушай татенцето си!

-Джимин, моля те, в момента нямам време за това сега!- възкликна мъжът в Черно и върна погледа си на електронното устройство.
-Но татенце аз искам внимание!А ти постоянно работиш!- промърмори жално момчето в розово.
-Джимин ако ме оставиш сега да си свърша работата ще ти купя колкото искаш полички.- прошепна мъжът.
Момчето свъси вежди и погледна на другата страна.Наистина не му харесваше, че татенцето му е затрупано с работа и няма време за него. Не му харесваше, че и татенцето му го подкупва с полички, за да не му се сърди, въпреки, че знаеше, че Джимин не е по материалното.
-Юнги искам внимание!- измрънка отново малкото розовокосо момче.
-Джимин, казах нищо, остави ме да си довърша работата!- прошепна по-голямото момче.
-Но татенце!- започна Джимин.
-Джимин!- повиши тон по-голямото момче, което накара по-малкия да настръхне.Джимин не каза нищо повече.Просто седна в скута на татенцето си и започна да му се отърква.
-Ммм котенце, не ме дразни!- простена зеленокоското.
-Татенце, искаш ли да ти помогна?- усмихна се игриво малчото.
-Съжалявам Малчо, сега ще си понесеш наказанието.- каза нервно голямото момче и хвана малкото.
Свали колана си и след това свали късата розова поличка от дупето на малкото момче.
-Моля те татенце, не ме наказвай!- проплака изплашено малкото момченце.
-Джимин, кое е най-важното правило?- попита по-голямото момче студено.
-Винаги слушай татенцето си.- прошепна Джимин.
-А ти спази ли го?-2 попита укорително голямото момче.
-Не.- сведе глава мъника.
-Е, сега за съжаление трябва да те накажа, за да се научиш, че правилата са създадени, за да се спазват!- прошепна студено и съжалително татенцето му.
-Добре татенце.- прошепна леко стреснато мъника.
-Сега застани с дупе към мен.- заповяда големия.Малкото момче
го послуша.Коленичи и подаде голото си дупе към дивана, на който големия работеше.Юнги западна с кожения колан.Първи удар.Малкото момче изскимтя от болка, а от очите му се спуснаха няколко сълзи.
Удар след удар. Малкото момченце
плачеше тихо, Юнги от своя страна се наслаждаваше на червената кожа.Наслаждаваше на перфектното му слабо тяло.На прекрасните му кристално чисти сълзи.На прекрасната му бяла кожа, нашарена с червено от кожения колан.Наслаждаваше се и на стенанията без да осъзнава колко го боли мъника.Без да осъзнава, че това наказание е твърде грубо за слабото момченце.Единственото, което осъзнаваше бе, че бе зависим от малкото момче.Осъзнаваше, че усмивката му зависи от усмивката на мъника.Осъзнаваше, че тъгата му зависеше от тъгата на малкия.
И нямаше намерение да го оставя.
Нямаше намерение да оставя това крехко и красиво същество.
-Татенце?Свърши ли вече?- прошепна.
-Свърши Чим, свърши.- прошепна Юнги и погледна червеното дупе на мъника.
-Татенце нали не ми се сърдиш?- попита тихичко малкото момченце.
-Не миличък, не ти се сърдя, но искам да спазваш правилата скъпи!- прошепна Мин.
-Татенце боли!- подсмръкна и погледна татенцето си за да види какво си мисли.
-Джимини много груб ли бях миличък?- попита тихо Юнги.
Наистина съжаляваше, че бе наранил своето бебче.Своето съкровище.
-Не татенце, заслужих си го!- сведе виновно главичка.
-Съжалявам Джимини, просто трябва да се научиш да спазваш правилата на татенцето си!- прошепна и целуна мъника по главата.