Daddy's princess and daddy's rules

8

Осмо правило: Каквото и да стане не излизай сам навън по тъмно.

Болница.Страшно място, на което едва ли някой човек искаше да се озове.Колкото и бели да изглеждаха стаите в тях смръзяващата кръвта атмосфера бе нормална. Все пак кой знае колко хора са загинали там.
Но Джимин не се страхуваше, затова от болниците, той се страхуваше от нещо далеч не толкова значително за някои хора.А именно малките иглички, които се забиват в кожата на човек.В стаята цареше тишина.
На леглото, което бе в близост до прозореца лежеше малко розовокосо момче.Но то не бе само.До него спеше гаджето му, надявайки се то да е добре. Розовокосия помръдна.
Започна да се разбужда. Щом се събуди напълно се изправи в леглото и погледна гаджето си, но щом се сети какво бе позволил да се случи свали поглед към скута си.
Бе омърсен и то от човек, който не познава.
-Ами сега как ще те погледна в очите?- прошепна Чим, като погали косата на хьонга си.Една сълза се стече от окото му.В стаята влязоха Тае заедно с майката и бащата на Чим.Замръзна. Това не вещаеше нищо добро. Ами ако го отделят от Юнги?Какво ще прави без него...
Изобщо не бе усетил кога гаджето му се е събудило.
-Чим?Добре ли си миличък!Много съжалявам, аз съм виновен това да се случи!- прошепна Юнги, като сълзи затекоха от очите му.
-Разбира се, че си виновен!Обеща да се грижиш за него, а сега той е изнасилен и е в болница!- извика госпожа Парк.
-Мамо, моля те!- прошепна изтощен малкия, но не бе чут.
-Мин Юнги, както ти дадох правата на човек, който се грижи за него така и сега ти ги отнемам, той се прибира у нас!- строго заговори господин Парк.
-Но...но, вие не можете, той е мой, аз съм негов!Ние се обичаме!- заговори с теперещ глас Мин.
-Недей да плачеш татенце, и аз те обичам.- прошепна малкия.
-Това любов ли е бе Юнги?!Колко пъти си му викал, колко пъти, заради теб Чим е плакал!- извика Ким.
-Тае, вярно е.Да, плакал съм, заради него, но той не ме нараняваше нарочно, просто е груб характер.- усмихна се насила Чим.
-Ами сексуалните наказания? Болката, която ти причинява!Виж Чим, винаги съм те подкрепял, но сега съм с родителите ти, този мъж не е за теб.- прошепна Тае застана до родителите на малкия.
-Няма да се прибера, не искам, Юнги е прекрасен, вие не го разбирате, вие не ме разбирате!- започна да плаче неудържимо. Няколко сълзи се спуснаха и от очите на Юнги.
-Бебе, успокой се, спокойно!- шепнеше Мин.
-Джимин, от днес нататък ти си си у нас, няма да живееш при този безотговорен нещастник.- нареди със строг глас баща му....

Тъм тъм тъм....следва продължение...😂😂😂😂