Daddy's princess and daddy's rules

13

Правило тринадесет: Не обръщай внимание на думите на татенцето ти, когато е ядосано.

В красивия и уютен дом на младата двойка се чуваха яростните крясъци на алфата. Той яростно се караше на асистентката си и ѝ нареждаше как да поправи грешките си. Тя бе най-довереният му човек и въпреки, че я предупреди, че не трябва да има каквито и да е грешки и неточности в документите, тя бе допуснала голям брой грешки. И тези грешки трябваше да ги поправя той, защото тя бе изгубила доверието му. Това щеше да му коства доста от свободното му време с гаджето му, което изобщо не се харесваше на доминанта. И без това нямаше много време за своето малко момченце ами сега и това.
-Имаш седмица да ги поправиш! Още една грешка и ще ти коства работата.- извика ѝ яростно младежа. Лицето му бе почервеняло от яд, устните му бяха разранени от хапането им, а тялото му трепереше.
-Но господин Мин, това е невъзможно!- прошепна предпазливо.
-Не ме интересува, доверих ти се, а ти оплеска нещата, сега или ще се справиш САМА или ще наема друг и ти си отиваш. А знаеш, че такова заплащане рядко се получава. И не си мисли да молиш някой за помощ, защото ще разбера. Сама ги оплеска и сама ще си ги оправяш!- викаше със все същият висок тон. Този тон бе забелязан от момчето, което току-що се бе прибрало и то бавно, но предпазливо тръгна към татенцето си. Бе облечен със сладка розова карирана поличка и бяла близка, на ръкавите, на която имаше панделки и украшения. Застана зад по-високото момче и го потупа по рамото. Мин се обърна рязко и гневно към мъника, който изтръпна.
-Татенце...- прошепна, но бе грубо прекъснат от високият тон на доминанта. Леденината в погледа му бе толкова забележима за малкия.
-Джимин, разкарай се!- извика ядно. Не искаше да си го изкарва точно на мъничето си, затова постъпи така.
-Но...- отново вик. Джимин трепереше и това бе видимо за доминанта, но в момента не можеше да успокои себе си, та бебето си.
-Джимин, казах, че съм зает, разкарай се, отивай си в стаята и учи!- заповяда доминанта. По-малко момче с треперещи крачета и сълзички в очите тръгна към стаята. Не искаше да ядосва още татенцето си. Разбираше го. Имаше много работа, бе изморен и напрегнат. Не му се сърдеше за това държание. Но въпреки това сълзичките му не спираха да капят една след друга. Той послуша татенцето си. Изкъпа се, сложи си пижамка и започна да учи уроците си. В началото му бе малко трудно да се съсредоточи, заради сълзите, които замъгляваха погледа му и капеха на бялата хартия, на която лежаха прилежно и красиво написаните от него думи, но след това се успокои. Щом бе готов излезе от стаята си и слезе в кухнята. Юнги го нямаше, което му помагаше да направи вечеря без да се навърта около него и да го ядосва. Щом бе готов с вечерята я сложи в съдове на масата и се качи отново в спалнята. Джимин делеше спалнята си с татенцето си. И факта за това не бе, че нямат стаи, дори Джимин имаше своя, когато се случи нещо, но просто така желаеха. А и какво по-хубаво от това да делят едно легло с любимия си?
Минаха часове. Беше станало почти полунощ, а Мин все още не се бе прибрал. С големи усилия малкия държеше очите си все още отворени. Може би Юнги щеше да му се кара, че все още не си е легнал, но той не правеше нищо лошо. Чу се отварянето и заключването на външната врата, а след това и тежките и изморени стъпки по стълбището. Малкото момче се сви под одеалцето си, но щом Мин отвори вратата веднага усети, че малкия не спи.
-Защо не спиш?- проговори изморено. Парк се опита да каже нещо, но от устните му не излезе нищо повече от едно малко подобие на скимтене. Мин разбра, че неговото момче все още е разстроено и отиде бавно до леглото, като клекна пред него и отви лицето на Джимин, който потрепна от това му действие.
-Миличък, изплаших ли те?- прошепна нежно у обезпокоено от реакциите на бебето му. Но от малкия само получи триене на току-що потеклите сълзи и хлипания. Разбираше какво му е. Ставаше обезпокоен щом татенцето му му повишаваше тон.
-Миличък, много съжалявам. Ще се постарая да не се повтори.- прошепна, а Парк само кимна. Мин взе бебчето си в ръце и започна да го гали, а щом то се успокои вечеряха и заспаха прегърнати.