Daddy's princess and daddy's rules

20

Правило двадесет: Бъди винаги до татенцето си, защото той не би понесъл да те изгуби.

-Тае, не мисля, че това ще се хареса на Юнги.- прошепна Чим и отново се огледа в огледалото. Не бе сигурен защо мисли така, но го чувстваше.
-Аз пък мисля, че първата ви брачна нощ ще бъде много специална ако облечеш това.- смигва му по-голямото момче и го кара отново да се огледа в образа си.
-Розово на сватбата...нека бъде нещо черно или бяло.- прошепна и сведе леко глава. Дори не искаше сватба. Юнги го накара, за да знаят всички, че е официално и завинаги негов. Беше сладко, въпреки, че се притесняваше. Толкова много хора и такова голямо събитие...а като се замисли, че започна от една глупава караница и една нощ прекарана заедно...Граници, бариери.
-Парк Джимин, да ти припомням ли, че постоянно си в розово? Та той е любимият ти цвят от дете! Трябва да се облечеш в този костюм!- побутна го най-добрият му приятел.
-И аз мисля така.- обади се гласът на доминанта отзад. Той огледа момчето си в розовият костюм.
-Толкова си красив скъпи.- усмихна се и го огледа отново. Отново онзи цвят на бузите му. Любимият цвят на Юнги. Момчето му можеше да се опише с хиляди думи, сродни на красотата и нежността. Но Юнги не можеше да си избере коя от всички е толкова силна, че да опише неземната красота на Джимин и възхищението на Мин към него.
-Вземаме го, няма какво да му мислим. Изглеждаш толкова възбуждащо в тези шибани дрехи.- прошепна Мин в ухото му. До сега не е изпитвал толкова дяволски силна нужда да чука момчето си по всеки възможен начин и навсякъде. Но сега. Не искаше само да го чука. Искаше да го обгрижва, да го обича, да го люби и целува. Да мине с език по всяко кътче на тялото му, по нежните му извивки, да заравя пръсти в косата му, да целува и облизва устните му.
-Можем да ползваме още съблекалнята ако искаш.- усмихна се безсрамно доминанта.
-Да плащаме костюма и да си ходим.- прошепна Чим, изчервен от предложението на татенцето му.
***
Денят на сватбата дойде. Джимин не бе виждал Юнги от вчера, това с костюма. Проклет да бъде Таехьонг с тъпите му обичаи.- оплакваше се малкият. До сега не му се бе налагало да се самозадоволява. Това нямаше значение. Малкият бе крайно притеснен. Гримът му бе готов, прическата също, беше си облякъл костюма и чакаше баща му да дойде да го заведе до ултара, където щяха да го чакат Юнги и брат му. Вратата се отвори. От там влезе баща му и хвана ръката му.
-Бъди спокоен, Юнги много те обича. Обеден съм в това. Той не би желал да ти е неудобно скъпи.- прошепна баща му и го поведе към Юнги. Крачка по крачка Джимин се чувстваше все по-притеснен и по-притеснен. Но щом видя Мин да му се усмихва. Притеснението отмина. Беше толкова смущаващо.
-Толкова си...идеален.- усмихна се и огледа съпруга си. Толкова ангелски красив. Толкова нежен и поруменял.
-Време е да започнем. Събрали сме се тук...-започна, но единственото което Мин чуваше бе туптенето на сърцето му в ушите му. Никога до сега не се бе чувствал толкова притеснен. Толкова бе напрегнат, че не можеше да спре да мисли за отговора на малкото момче. Дали имаше шанс да му откаже? Обича го, няма да го направи..нали?
-Да.- чу се и прокънтя в залата. Проклетото напрежение си тръгна. Гърдите на Мин рязко се спуснаха.
-А Вие господин Мин...?
-По дяволите, да!- прошепна и придърпа малкия в целувка. Толкова задълбочена. Сякаш Парк Джимин бе неговият кислород. Той се нуждаеше от Парк Джимин за да живее. Нуждаеше да го усеща до себе си, да вдишва аромата му, да целува устните му.
-А сега вашите послания един към друг.
-Аз Мин Юнги, ти обещавам да те пазя от всяко шибано нещо в този шибан свят, защото не мога и не искам да обичам някой или нещо по-силно от колкото шибано обичам теб. Защото дори да харесам друг, ти ще си ми нужен, моят кислород, моят дъх. Ти си всичко, от което някога съм се нуждаел.- прошепна Мин.
-Аз ти обещавам винаги да съм до теб, независимо колко глупав си понякога. Толкова много те обичам Юнги, че първото нещо, за което се замислям преди всичко е ,,Как ще се почувства Юнги" или пък ,,Какво би казал или какво би си помислил Юнги". Толкова много те обичам, че розовото е на второ място в живота ми. Ти си дори преди моят собствен живот.- отговори Чим в отговор и последва още една дълбока целувка, която остави двамата без дъх.

,,И така принцесата заживя със своят морално сив принц в своята розова кула, в своята розова приказка"