Daddy's princess and daddy's rules

15

Правило петнадесет: Не отказваш подаръците на татенцето ти, колкото и да са скъпи.

Мина около седмица откакто Чим е при родителите си, а за това време Юнги направи мааалко ремонт, за да е по-удобно за половинката му. Сега Юнги отиваше да си вземе малкия, беше излъгал предният ден, че има важна работа и не може да гостува у родителите му, за да довърши стаята на малкият.
-Хей скъпи, съжалявам, че не можах да дойда вчера, но за сметка на това ти приготвих изненада.- усмихна се Юнги и целуна гаджето си.
-Радваме се, че го обичаш толкова много.- усмихна се майката на по-малкото момче. Бе наистина щастлива, че синът ѝ най-накрая намери щастието, дори то да беше в лицето на мъж.
-Надявам се, че няма да го нараниш.- погледна строго бащата.
-Татко, остави зет ми на мира.- пошегува се Джихьон.
-И ти си тук?- усмихна се Мин и прегърна брата на гаджето си.
-Всъщност щях да питам дали може да остане за малко у нас, искам да прекарам повече време с него преди да замине, може ли та...Юнги!- замоли се малкият.
-Да, разбира се. Ще ни бъде приятно, а и няма да си толкова самотен, докато съм на работа.- усмихна се леко Мин и хвана багажът на гаджето си, като го занесе до скъпата си кола и подкани двете момчета да се качват. Джимин и Джихьон се сбогуваха с родителите си и се качиха в колата. Когато пристигнаха Джимин остана много изненадан. Градината бе различна. Бяха засъдени бели и розови рози и още доста цветя в нюансите на розовото, бялото и лилавото.
-Юнги?Какво е това?- попита смаяно малкият.
-Изчакай и ще видиш. Искам да ти покажа задната част на двора.- усмихна се големия и тръгна към задният двор. Там също имаше доста цветя. Погледа на малкото момче се спря на красивите бели дивани в градината и сладката декорация.
-Толкова е красива!- усмихна се сладко мъника.
-Да влезем. Имам още много да ти показвам.- усмихна се големия и се запъти към една от спалните. Вече не бе спалня. Вече бе стаята на малкия. Стените бяха в нежно бонбонено розово, имаше снежно бели дантелени завеси на прозорците. Гледката бе към задният двор. Имаше сладки плюшени играчки и стъклени фигурки във формата на балерини върху снежно бялата секция.
На голямата спалня бяха оставени няколко подаръчна кутии. Старата стая на малкия бе станала дрешник и Юнги бе добавил още доста нови скъпи дрехи, поли, обувки и рокли. Както знаете, малкият обожаваше да носи рокли и да показва, че не се срамува от себе си или сексуалността си.
-Подаръците за накрая.Хайде към стаята, в която май ще прекарваш най-много време.- усмихна се Юнги.
Стаята на Джимин бе мечтаната стая. Имаше си дори мини хладилник и баня в стаята. Нямаше нужда от нищо друго. Двамата тръгнаха към една сравнително голяма стая. Джимин наистина бе изненадан. Една от стените бе още една гардеробна, на чиито врати имаше стъкла, останалите три стени също бяха покрити с огледала. Около огромните огледала в края на стените имаше лет светлини. В стаята нямаше естествена светлина, нито въздух, затова Юнги бе сложил климатик за мъника. В края на огромната зала за танци, която големия бе направил за гаджето си имаше едно красиво нежно бяло пиано с красиви рози на него. На столчето пред пианото бе оставена още една средна кутия за подаръци. Юнги загаси тока в залата и настрои лет светлините в розово. Малкия бе зает да отваря подаръците. Отвори кутията, която беше на столчето до пианото. В нея имаше красиви розови балетни обувки, окраснени с бяла дантела и розови камъни и розова балетна рокля, отново с бяла дантела и камъни.
-Нямаше нужда, след всички тези красиви балетни рокли и обувки в тази гардеробна, не беше нужно татенце..- усмихваше се Джимин. Бе готов да заплаче. Върна се в стаята си, като започна да се занимава с останалите подаръци. Главно бяха гримове и парфюми, но една малка кутийка хвана окото му. Отвори я и вътре намери красив женски братен пръстен с розов камък във формата на сърце.
-А-аз...- не можеше да каже нищо, от очите му капеха сълзи.
-Знам, но колкото и да е скъпо, искам да го приемеш. Не може да откажеш подаръците ми. Сега дай да го сложим, и моля те, не плачи скъпи, късаш ми сърцето!- прошепна и гушна малкия, като започна да го гали, щом се успокои, целуна челото му и взе пръстена, като го сложи на безименния му пръст и целуна нежно ръката му.
-Искам само едно нещо в замяна скъпи, бъди щастлив.- усмихна се.
Джимин не се сдържа и целуна татенцето си нежно и продължително. Бе толкова щастлив, че го има. Наистина му бе благодарен за всичко.
-Стани най-добрия в балета, малкият ми.- прошепна Юнги.
-Заради теб татенце, няма да те разочаровам!- усмихна се отново Чим.
-Наистина съм щастлив за вас...и Юнги, бях сгрешил за теб, ти наистина обичаш брат ми...Бъдете щастливи двамата!- усмихна се Джихьон, което накара двете момчета отново да се гушнат и да се усмихнат. Едва ли имаше по-хубав момент от сегашния.