Daddy's princess and daddy's rules

18

Правило осемнадесет: Татенцето ти иска ти да бъдеш свободен, затова не спори него. Той иска най-доброто за теб.

-Татенце, татенце! Искам да ти кажа нещо много много хубаво!- тичаше малкото момче с плик с ръка.
-Слушам те скъпи мой.- усмихна се големия и придърпа слабичко телце на по-малкия в ръцете си.
-Минал съм теста! Ще мина 12 клас по-рано!Ще прескоча 2 години!- викаше радостно малкия.
-Много се гордея с теб мъниче.- каза, усмихвайки се Юнги. Беше много щастлив, че е дарен с толкова сладко и умно момченце.
-След това ще работя при теб.- каза, семейки се Чим. Усмивката на Мин падна.
-Скъпи не искам да работиш. Може да се запишеш в университет или пък да си стоиш вкъщи.- прошепна Юнги.
-Аз ще се запиша в университет и ще помоля някой да ми праща лекциите. Но искам да работя. Не искам да бъда в тежест Юнги.- прошепна умилително малкия.
-Моля те скъпи, знаеш, че не мога да откажа на твоите молби, но не искам да работиш. Дори да не бях богат. Никога нямаше да си ми в тежест. Дори когато не бях богат, аз успявах да се грижа за теб. Обичам те и искам да си свободен. Искам да си живееш живота. Излизай с приятели, пий ако искаш. Имам ти пълно доверие.- усмихна се мило Мин.
-Юнги, няма какво да правя по цял ден вкъщи, моля те да идвам да работя за теб.- прошепна сладко Чим. Мин въздъхна. Беше се отказал. Чим го бе убедил. Той сложи ръце на талията и го целуна нежно.
-Добре скъпи. Но понякога ще излизаш. Не искам постоянно да си на работа до мен. Обещай ми скъпи.- прошепна, а малкия кимна. Целуна татенцето си и побягна към стаята си.
-На гоненица ли ще играем?- прошепна и подгони малкия. Щом го настигна го събори на леглото и започна да го гъделичка. Смеха на малкия се разливаше из къщата и кънтеше в стените.
-Виждам, че се забавлявате. Ако пречим ще си ходим.- прошепна Кук.
-Не, няма проблем.- усмихна се Мин. Бяха толкова сладки.
-Аз...ще направя вечеря.- прошепна засрамено Чим. Трите момчета кимнаха.
-Момчета, мисля да предложа на Чими. Ще ми помогнете ли?- прошепна доминанта, когато се увери, че най-малкия не е в стаята.