Daddy's princess and daddy's rules

9

Девето правило: Лъжата на татенцето ти се наказва строго;

Минаха няколко месеца, откакто Джимин отново бе при татенцето си. През тези два месеца малкото момче се бе възстановило напълно физически, благодарение на грижите на татенцето му, което изпълняваше всяко негово желание и постоянно беше около него. Сега Джимин си ходеше на училище, защото му бе скучно и въпреки тормоза, който търпеше той бе щастлив, че в училището има и хора, които го приемат. Беше си намерил нови приятели, но и врагове, но за Чим тази дума не бе позната. По-скоро хора, които не го харесваха, какъвто е или неприятели.
Сега малкото момче седеше на дивана пред прозореца. Бе почти шест вечерта, а навън бе много тъмно вече. Татенцето му закъсняваше, а малкото му коте го чакаше на дивана нетърпеливо. Искаше да прекара време с татенцето си. Беше облечен в розова поличка, едва стигаща до бедрата му, дълги бели чорапки, които стигаха до малко под бедрата му и бяла тениска. На брата си носеше една от сладките розови кожени каишки, които татенцето му бе купил. Освен бялата тениска Чим носеше около раменете си розово наметалце, което се увиваши около гърдите и раменете му с една голяма панделка. Беше толкова сладък. Щом чу отварянето на външната врата малкото момче се втурна бързо, за да посрещне татенцето си. Застана пред татенцето си и  го прегърна силно, а след това се навдигна на пръсти и го целуна. Юнги от своя страна отвърна, като взе своето мъниче и го занесе на дивана, като той (Юнги) седна пръв и сложи своето бебче в скута си.
-Как мина днес в училище скъпи?- попита татенцето му, което накара Чим да се напрегне. Юнги забеляза това и по-бърза да попита има ли нещо, което не му казва, а малкия го излъга, че няма нищо.
-Щом казваш, че няма нищо ти вярвам. Все пак ти не би ме излъгал.- каза спокойно и целуна главата му.
-Направих вечеря.- прошепна, но не погледна татенцето си в очите, което наистина не бе обичайно за Чим. Той винаги гледаше татенцето си в очите.
-Джимин, погледни ме.- каза тихо Юнги. Чим се обърна бавно и погледна тялото на татенцето си.
-Вдигни глава и ме погледни в очите.- каза с груб и заповеднически тон Юнги, което стресна малкия и той бавно вдигна глава.
-Излъга ли ме?- попита тихо и наранено, което караше Чим да се чувства виновен.
-Аз...много съжалявам татенце.- прошепна хлипайки. Не искаше да се карат, но и Чим не бе толкова виновен...той просто не искаше да притеснява Юнги, а сега може би загуби доверието му.
-Съжаляваш?Джимин, аз ти вярвам, а ти ме лъжеш..Връзката се крепи на доверие, а каква е нашата връзка, като ти  ме лъжеш, а аз ти вярвам..- говореше тихо и наранено.
-Татенце аз не исках да те лъжа, но знаех, че ако ти кажа ще се притесниш...- прошепна тихо, хлипайки със сведена глава.
-Да се притесня?Какво криеш Джимин?- попита бързо. Малкия вече се отказа да крие от татенцето си и започна да се съблича, като откри пред татенцето си всичките синини по тялото си, нанасяни му от месец. На места имаше дори кървящи рани и ухлузвания. Очите на по-голямото момче се разшириха от шока. Всички тези синини по тялото на неговото малко момченце. С бавни крачки тръгна към мъника. Протегна ръка, за да докосне синините му, но спря, тъй като знаеше, че може да го заболи.
-Кой ти причини това?- прошепна ядно. Не бе ядосан на Чим, а на себе си. От месец той работеше усилено по проекти и нямаше време за малкия.
-Съжалявам миличък!Прости на татенцето си!- шепнеше тихо и нежно в ухото му.
-Татенце ти не си виновен, аз не ти казах и те излъгах.- прошепна и се сгуши в по-голямото момче, което бе готово да заплаче.
-Искаш ли да се върнеш вкъщи на онлайн обучение скъпи?- попита нежно по-големия във врата на Чим.
-Татенце, ако това ще те накара да спреш да се притесняваш...- прошепна тихо.
-Ти искаш ли го Джимин?- вече по-сериозно говореше Юнги. Обичаше го наистина много и за него щеше да е по-добре Чим да е онлайн за да не се притеснява, но това бе решение на неговото момче.
-Искам си на училище, тъкмо си намерих приятели..- каза тихичко Чим. Юнги кимна и целуна устните му нежно.
-Искаш ли малко почивка, докато ти зарастнат раните, бебче? Ще говоря с учителката ти за побоя.- каза тихичко и зацелува врата на по-малкото момче.
Чим от своя страна кимна и изви врата си послушно.
-Знаеш кое е новото правило нали?- попита Юнги, а Чим просто кимна. Отлично знаеше, че татенцето му ще му каже, че новото му правило е да не го лъже. Но това бе справедливо. Тю