Daddy's princess and daddy's rules

5

Пето правило: Бъди добре и не плаши татенцето си.

-Джимин свърши ли с домашните?- тръгна към стаята на малкия.Но щом не чу отговор нещо в него се преобърна.
-Джимин?- викна отново, но отново не получи отговор.
-Джимин не ме плаши така!- извика голямото момче.Вратата бе заключена.Юнги се приближи и започна да тропа, но отново никой не отваряше.Накрая се ядоса и разби вратата, но щом видя малкото момче на пода от ядосан стана притеснен.Лицето му посърна, а в очите му се четеше видимото притеснение. Хвана крехкото му телце в ръцете си и бързо тръгна към най-близката болница.От очите му капеха сълзи, страхът да изгуби малкото си момченце бе голям.
-Джимин, котенце, сладкишче не се предавай, моля те!- плачеше Юнги докато кара.Джимин бе на задната седалка, в безсъзнание. Този път Мин бе по-изплашен дори от онзи, в който Джимин беше припаднал в училището.
-Джимини обещавам ти, ако се оправиш ще си взема почивка, ще прекарам време с теб котенце.- прошепна отчаяно.Не спираше да плаче и да мрънка, докато кара.
-Татенце.Съжалявам, че те изплаших, не помислих, че ако се нагълтам с хапчета ще има някой, когото да го интерсува за мен.- каза тихичко малкото момче преди отново да затвори очи.
-Какво?!Джимин отвори очи, още пет минути и сме там!- проплака.
Мин мислеше, че неговото момче е пропаднало от глад, а не, че се е натровило.
-Джимин по дяволите, защо го направи!- проплака преди да изхвърчи от колата и да вземе мъника на ръце.Внесе го в болницата и започна да вика.
-Моля ви докарайте носилка!- проплака Юнги.
-Какво му има?- попита спокойно един от докторите.
-Нагълтал се е с хапчета.- проплака Юнги.
-Добре, оставете момчето на носилката, ще му направим спешна промивка, вие попълнете документите.- каза лекаря.Юнги кимна и тръгна към рецепцията.
-Здравейте, за кой ще попълване документ?- попита мило младата рецепционистка.
-Ами, гаджето ми Парк Джимин, в момента постъпи в болница, аз..- ръцете и гласът на Мин трепереха,а сълзите капеха по бузите му.
-Момче, успокой се, тази болница е частна и вярвам, че ще му обърнат повече внимание.- увери го младото момиче.Юнги изтри сълзите си.
Попълни документа и погледна към жената.
-Съжалявам, момчето няма ли родители?- прошепна жената.
-Ами, има родители, не искам да ги притеснявам сега, ще им кажа утре, когато се уверя, че той е добре.- каза тихо Юнги и тръгна към спешното, откъдето тъкмо излизаха лекарите.
-Съжалявам, как е гаджето ми?- попита културно и сдържано Мин, въпреки, че в себе си той гореше в очакване да разбере състоянието на гаджето си.
-Момичето не е в сигурно състояние, не е припаднал само, заради лекарствата, ако не е било заради тях той е щял да припадне, заради слабостта си, не е ял от няколко дни.
Състоянието му сега не е сигурно, защото е много слаб и не знаем как ще го приеме организма му.- прошепна доктора и се поклони уважително, Юнги от своя страна също се поклони и влезе в стаята, в която казаха, че е преместено момченцето му.Влезе в стаята му и седна на стола до леглото и хвана ръката му.
-Джимини, събуди се моля те!Бъди добре, заради татенцето си коте.- прошепна и заплака тихичко.
Юнги чакаше ли чакаше, но Джимин все още не се събуждаше.
Минаха три часа.Мин бе заспал на стола и бе пуснал ръката на бебето си.В три часът през нощта Джимин се събуди и видя спящото момче до себе си.Стана тихо с помощта на малкото сили, които имаше и зави Юнги с одеалото, което бе върху него.Юнги обаче усети и отвори очи.
Погледна Джимин изплашено и премигна няколко пъти. Щом се обеди, че не му се вривижда скочи и помогна на малкото момче да се изправи.
-Джимин защо направи това?- прошепна съжалително.
-Съжалявам татенце, мислех, че си с мен само за секса и не ме обичаш, но днес се обедих обратното.- сведе глава малкия.
-Моля?!Джимин, това наистина ме нарани, но ще го приема...знам, че не ти давам достатъчно любов и внимание и ще ти ги дам.- проплака Юнги.По принцип Мин не бе чувствителният, но любовта му към Джимин го промени.
-Джимин, да прибавим още едно правило...Бъди добре и не плаши татенцето си.- прошепна Юнги и целуна нежно устните на Джимин.