Daddy's princess and daddy's rules

6

Шесто правило: Споделяй на татенцето си!

Бе студен декемврийски ден.По земята имаше бяла снежна покривка, а в къщата на двете момчета цареше тишина.Джимин току-що се бе върнал от изпита си в училище и четеше, а по-голямото момче все още не се бе прибрало.
Днес по-малкия бе много разстроен, защото не обичаше да ходи в онова училище, пълно със осъдителни погледи.Сега му бе тъжно, защото всички, покрай които минеше го гледаха с отвращение. Чувстваше и погледи на момчета и не само по дупето си, което бе добре очертано от късата розова поличка. През повечето време Джимин бе на онлайн училище, за да не се чувства зле, но това го отделяше от света.
Той искаше да си живее, като нормалните хора, но бе затворен.
Знаеше, че татенцето му се притеснява за него, но това не бе начинът да го предпази от злите хора и света...Чу се отварянето на вратата, но реакция от по-малкия нямаше. Юнги се спря за малко, учуден от факта, че бебето му не дотича да го посрещне. Огледа се и когато видя, че малкото момче седи на дивана и чете седна до него. Джимин се изправи бавно и седна в скута на татенцето си, като го погледна и скри поглед в яката му.
-Какво има бебе?- прошепна Юнги като погали главата на по-малкия.
-Юнги много ми е неприятно, имам хубава оценка, но е по-ниска от нормално, защото всички ме зяпаха и не можах да се съсредоточа.- прошепна малкия и зарови глава в ризата на татенцето си.
-Джимин, аз се гордея с хубавите ти оценки, радвам се, че си толкова умен!- целуна го Юнги и помилва главата му нежно.
-Трябва да уча повече.- прошепна Чим тъжно и сведе глава.
-Беби, ти учиш по цял ден, недей да се обвиняваш, аз се радвам, че имаш добра оценка, дори да не е висока, колкото другите ти оценки.- прошепна по-големия.
-Благодаря ти Юнги!- прошепна и се сгуши в хьонга си. Юнги се усмихна нежно при мисълта, че съкровището в ръцете му е само негово.
-Юнги аз не те заслужавам.- измрънка Джимин.
-Защо мислиш така бебе?- свъси вежди, но не издаде вид, че е ядосан.
Бе спокоен, но сърцето му препуслаше в очакване да чуе причината малкия да си мисли това.
-Ами ти ме взе със себе си, осигуряваш ми хубав дом, храна, всичко, което поискам, дори ме записа на частно училище, а аз не правя нищо за теб...- сведе засрамено глава.
-Бебе, спри да дрънкаш глупости!- скара му се Юнги.
-Отивам да сготвя.- прошепна Чим и стана от дивана, като тръгна към кухнята, но Юнги го дръпна в себе си и започна да целува врата му.
Когато усети, че Чим се отпусна спря и започна да говори на ухото му.
-Ти, миличък си най-важното нещо за мен, готов съм на всичко за теб, и знам, че понякога съм груб, прекалявам с наказанията и ти се карам, но всичко е за твое добро.И не искам да се чувстваш длъжен, ти промени живота ми.Аз съм ти длъжен.- прошепна по-големия и погали главата на по-малкия.
-Обичам те бебе!- целуна го по врата, щом не получи отговор поклати глава и се усмихна.Занесе малкото момче до стаята им, преоблече го и легна до него. Погледа няколко минути малкото съкровище, което спеше в прегръдките му и след малко заспа.