Daddy's princess and daddy's rules

8 глава 2 част

Малкото момче стисна ръката на своя любим.Беше го страх, че ще го отделят от неговия любим, че ще е принуден отново да бъде сам.
-Моля те Юнги, моля те не пускай ръката ми, бъди с мен, дори да съм умърсен, дори да не съм чист както преди, аз съм само и единствено твой.- проплака Чим.
-Няма миличък, никога няма да пусна ръката ти, ти си мой, моят любим, аз те обичам.- целуна ръчичката му Юнги, като се опита да не показва, че той самият се страхува да не му отнемат най-ценното.
-Простете ми господин и госпожо Парк, но този път няма да ви послушам, няма да оставя моето мъниче!- прошепна по-големия стараейки се да звучи силен.
-Мамо, моля ви не ме отделяйте от Юнги, аз не мога да живея без него!- проплака.
-Казах нещо!- настоя господин Парк.
-Съжалявам, че се меся в това, но татко, мисля, че така ще е най-добре за Чим.- започна по-големият им син.
-Джихьонг хьонг!- проплака Чим и стана от леглото, но залитна.
Щом Юнги видя, че малкия не може да се държи на краката си го хвана през рамо и го върна в леглото, а брата на малкия се приближи и кимна на родителите си и най-добрия приятел на брат си да излязат. Те излязоха, а в стаята останаха само двете момчета.
-Юнги, осъзнаваш, че и ти си виновен за това, нали?- погледна осъдително към половинката на брат му, който бе по-малък от него.
-Хьонг!- измрънка недоволно резовокосия, заради което си спечели лош поглед от по-голямото момче.
-Бебе, не се меси, знам, че искаш да ме защитиш, но той е прав.- скара му се Юнги.
-Осъзнавам, че съм виновен.- прошепна Мин и сведе глава.
-Къде ти беше мозъка да оставиш Чим сам да ходи при най-добрия си приятел късно вечерта?!- извика и удари Мин, от което малкото момче остана шокиран.
-Мин Юнги, знам всичко за теб, за твоите игри и за начина ти на мислене, познавам те много добре Мин, или да кажа татенце?!- прецеди през зъби. Юнги не реагира никак.Просто седеше със сведена глава и мълчеше. Джихьонг знаеше всичко.
-Знам, че записа Чим в най-доброто онлайн часно училище, знам, че му осигуряваш всичко, което поиска и все пак не мога да разбера..защо...- изръмжа.
-Обичам го.- прошепна без да се замисля.
-Любов?Как можеш да очакваш любов от 16 годишен Мин?!Ти си педофил, осъзнаваш ли го...ти буквално си 10 години по-голям от него!- викаше.
-Хьонг, моля те!- прошепна Чим.
-Да кажем, че наистина се обичате, приемаш го какъвто е, даваш му, каквото поиска...ти какво получаваш Мин?- прошепна с насмешка.
-Аз получавам любов, получавам подкрепа и внимание, не съм сам, той е част от моето семейство, той Е моето семейство, откакто сме заедно, той е причината ми да живея след като родителите ми починаха.- говореше и гледаше по-големия в очите.
-Това е...пази го Мин, ще направя всичко възможно той да остане при теб..- усмихна се топло и потупа рамото на Юнги. Чим от своя страна само стоеше и наблюдаваше.