Mafia boss JK

16

Пуснахме се от така топлата и дългоочаквана прегръдка. Хванахме се за ръка и тръгнахме към най-близката спирка. Качихме се в едно такси и не след дълго бяхме пред имението. Чувствах се много неловко пред него.

Нямам представа как ще реагира когато се качи в стаята си. Опитах се да измисля нещо, но и без това все някога ще отиде до там. Той се качи да се изкъпе, а през това време аз изпрах дрехите му. След около 20 минути беше готов. Когато слезе при мен изглеждаше някак странно. Беше умислен.

-Хей, какво става?-попитах го. Изглеждаше сякаш ще се разплаче.
-Моля те! Моля те, кажи ми! Отговори ми честно! Обичаш ли го?!
-Какво ти става? От къде ти хрумна такова нещо? - Ооо не! Това не трябваше да става. Разбира се, че не го обичам. Но как ще успея да изградя наново доверието между мен и Джънгкук.
-Отговори ми! Обичаш ли го?
- Не, обичам само теб!
-Добре, но тогава го обичаше нали?-погледна ме тъжно.
Не знаех какво да му кажа. Сега не го обичам, но тогава.....Ако му кажа истината ще го нараня, въпреки че това е минало.....
-Разбирам те. Той беше добър към теб. Уважаваше те. Той беше това, което аз не бях.
-Джънгкук, знам, че ще ти е трудно да забравиш случилото се, но поне опитай. Ти си страхотен. Не се обвинявай. Знаеш, че те обичам и никога не съм спирала да го правя. Прости ми. Не съм искала да те нараня.-очите му блеснаха. Изпитваше душевно облекчение. Сякаш камък му падна от сърцето, на мен също. Радвам се, че изгладихме проблемите.

Усмихна ми се топло. Приближи се към мен и ме целуна нежно по челото. Аз го прегърнах през кръста силно, а той сложи глава на раменете ми.

-Гладен съм.-и двамата се измяхме.
-Добре....ъм, какво искаш да ти направя.
-Дете-погледнах го странно-имах впредвид гофрети, но детето ще го обсъдим по късно.

Знаех, че се шегува и се засмяхме отново. Заех се с готвенето. Направих гофрети и кафе.

-Бях забравил колко вкусно готвиш.
-Олеее, забравихме да се обадим на момчетата.
-Не съм забравил. Аз им се обадих. И довечера ще излезем с тях на ресторант.
-На кой ресторант ще ходим за да знам какво да си облека?
-Облечи какво искаш. Не знам кой е ресторанта. Джин каза, че е изненада.
-Добре, а за колко е уговорката.
-Има време. За 20:00.
-Супер!

Часа беше 14:00. Рядко се случва да ядем гофрети за обяд, че даже никога. Но какво да направя, че Kook това искаше. Бяхме преяли, но винаги има място за още. Решихме, че ще гледаме филм и си взехме пуканки😂🐽 Той седна на дивана, аз легнах в краката му. Явно сме заспали. Събудих се и погледах телефона си. Беше 18:30!!! Имах само час и половина да се оправя. Събудих красавеца до мен и го пратих да се преоблича. Аз се качих до банята и се изкъпах. Преди това бях избрала рокля, която да е подходяща, където и да отидем. Облякох се, оправих си косата и се гримирах.

А така изглеждаше Куки.

След като се приготвихме. Джънгкук се обади на Хоби да дойде да ни вземе.

Ресторанта беше много изискан и луксозен. Предлагаха всякакви корейски ястия и суши. Аз си поръчах суши. Прекарахме си много добре. Говорихме си, смеехме се и се забавлявахме. Леко подпийнали се прибрахме с такси към 2 часа. По пътя към входната врата с Джънгкук вървяхме и се смеехме на всяка една глупост, която единия от нас казваше. Когато влязохме просто спряхме да се движим. Не говорехме, даже за момент спряхме и да дишаме. Спогледахме се. Тогава той ме прехвърли през рамото си и тръгна към спалнята. Метна ме на леглото и нататък се сещате какво следва.

Здравейте! Отново се извинявам за дългото ми отсъствие. Даже не знам дали има някой, който все още чете тази книга. Ще се радвам, ако има останали да напишете как мислите, че ще се развият действията по нататък? Драснете по един коментар.❤️💜❤️💜