Mafia boss JK

17

 Сутринта, когато се събудих, Джънгкук още спеше. Хвърлих му един поглед и  станах. Беше си все така красив. Запътих се към банята. Когато застанах пред огледалото се уплаших. Гримът ми от вчера беше размазан, а целият ми врат беше покрит със смучки. Явно ни е било забавно снощи. Както и да е. Измих си лицето и зъбите. След това се върнах в стаята и тихичко се преоблякох с удобни дрехи. Слязох до кухнята и си направих кафе. Попринцип не закусвам, затова си взех телефона, за да разглеждам социалните мрежи. Сега се сетих, че, когато Кук стане ще е гладен. Но си нямам и на представа какво му се яде. Погледнах часовника и осъзнах, че е почти 11. Еми в такъв случай ще се заема с приготвянето на нещо за обяд. Реших, че ще правя кимчи джигае със свинско и тофу. Докато режех зеленчуците за супата се порязах. Защо не?! Все пак това съм аз. Сложих си лепенка и продължих. Почти бях готова, когато от втория етаж се чу силен трясък. Зарязах всичко и се качих да проверя. Чу се от спалнята, затова направо там отидох. Отворих внимателно вратата и какво да видя. Джънгкук стоеше пред мен и гледаше земята  уплашено и видимо беше притеснен.

–Хей, какво става?-отидох до него и го прегърнах. Той вдигна очи и ме погледна.

-Хриси! Ти си тук! Радвам се, че си добре

-Ъм, да. Тук съм. Къде трябваше да бъда?....Сигурен ли си ,че си добре? Изглеждаш притеснен....Сънувал ли си?

-Явно, да. - засмя се и разтърка слепоочието си. Аз го целунах и му казах, че отивам да готвя. А той да слезе, когато е готов.

Какво му става на това момче. Не го помня такъв. От кога шефа на мафията е толкова чувствителен. Трябва да разговарям повече със него. Продължих да готвя. Тъкмо приключих и той слезе.

-Какво си наготвила, прекрасна моя?

-Кимчи със свинско и тофу. Дано ти хареса. 

-Не мисля, че има нещо, което ти да си направила и да не ми е харесало.-усмихна ми се нежно. Беше толкова сладък. - Искаш ли после да отидем до мола да си избереш нещо?

-Куки, знаеш, че не се нуждая от нищо. Имам всичко, което ми трябва.

-Стига де. Трябва да ти се отблагодаря с нещо.

-Казах ти, вече. Единственото нещо от което имам нужда си ти!

-Обичам те! Искаш ли тогава да отидем да се разходим до езерото в гората?