Бащата на Християна се е забъркал с грешните хора, а той няма с какво да и плати и се налага тя да плаща дълговете на баща си. Преминава през много трудности, но дали накрая е щастлива? Намира ли истинската любов?
Бележка на автора: Знам, че не съм писала от 5 дена и ако сте забравили какво е станало, хвърлете едно око на предните глави❤️
Докато седях пред огледалото в тоалетната вратата се отвори и влезе Jimin. Видя ме, че плача.
-Хей, Хриси! Защо плачеш?-каза той. Дойде и ме прегърна, аз го избутах.
-Защо ли, твоя приятел ме преби и изнасили! Всъщност, защо ти казвам това, като ти сигурно си същия.-и отново се доближи и ме прегърна. Този път не го отблъснах. Погали къдравата ми коса и проговори.
-Спокойно, той не е толкова лош. Ще свикнеш. Може да станете приятели, пък и кой знае!-каза и на последната дума малко се засмя.
-Ти добре ли си? С това богато педерасче....никога!
-Не говори така за него. Ще видиш, че има и добра страна. Той имаше тежко минало, но той сам ще ти каже.
-Добре! Може ли да питам нещо?
-Да.
-Всички ли от хората на масата са мили като теб?-като ми чу въпроса се засмя.
-Ами сложно е! Попринцип, да! Но все пак сме мафиоти и всеки има както лоша така и добра страна. С приятелите сме добри, с враговете лоши.
-Добре!
Излязох от тоалетната и се върнах на масата. Jimin дойде малко по късно. Отново седнах до онова същество. Те започнаха да си приказват, а аз просто седях. Най-накрая си тръгнахме. По пътя за имението си мълчахме, докато онзи не развали тишината.
-Хареса ли ти вечерта?-попита той, а аз продължих да мълча и да гледам през прозореца- Като ти говоря ще отговаряш и ще ме гледаш в очите!-развика се и ми удари шамар.
-Д-да господин Jungkook!
Стигнахме и влязохме вътре. Качих се в стаята си. След малко на врата цъфна Jungkook.
-Утре отиваме в Пекин. Имам работа. Ще тръгнем рано. Ето ти дрехи!-тръшна вратата и си отиде в стаята.
Беше тежък ден. Легнах и заспах веднага. Сутринта се събудих и облякох дрехите.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Слязох долу. Нямаше никой, но все пак беше доста рано. Тръгвахме в 8 и 30 за Пекин. А сега беше 6 и 30. Направих закуска за Jungkook за да не ми вика и да не ми направи нещо отново. Към 7 той слезе. Наяде се и тръгнахме. По пътя мълчах, както обикновено. Иии.... стигнахме. Пред нас имаше един голям 5 звезден хотел. Jungkook тръгна напред, а аз вървях зад него.
И тук осъзнах най-големия ми кошмар. ЩЕ БЪДА С JUNGKOOK В ЕДНА СТАЯ! Изкрещях на ум. Слава богу леглата бяха отделни. Негово величество се разположи на едното, а аз седнах на другото.
-Довечера ще ходим на бар с момчетата! И ти ще дойдеш!
Знаех, че нямам избор затова просто кимнах. Легнах на леглото и явно съм заспала. Като се събудих видях, че Jungkook го няма. Погледнах часовника и видях, че съм спала само половин час. Чудех се къде е и по едно време ключалката на банята щракна. От там излезе Jungkook само по хавлия. Не спрях да го зяпам. Имаше мега якото тяло. Християна ела в час. Нормална ли си. Осъзнах какво правя и веднага отместих погледа си. На лицето му се появи едва забележима, мазна усмивка.
Малко преди излизането:
Jungkook ми даде един сак пълен с дрехи за мен. Все пак нямаше какво да обличам. Незнам кой ги е избирал, но определено има вкус. Избрах дрехи, взех ги и влязох в банята. Окъпах се и се облякох. Излязох от банята. Видях Jungkook. Държеше един телефон. Даде ми го.
-Последния ден се държеше добре. Давам ти този телефон. Ще можеш да правиш всичко на него без да се обаждаш и да пишеш на някой освен на мен и хората от мафията(другите от BTS)
-Благодаря!-казах и се поклоних леко
-А сега да тръгваме. Пред мен!-заповяда той.
-Добре, но не съм ти парцал да се държиш така!
-Малката, не се ли научи, че тук командвам аз-ритна ме в стомаха и аз паднах на земята от болка. Оф Християно не се ли научи да го слушаш! Мърморех си на ум.
-Сега ставай! Тръгваме!
По-късно в клуба:
-Пий!-каза Jungkook
-Не пия.
-Ще пиеш!
Погледнах го и изпих една чаша соджу на екс, после още една и така цели 9. Бях пияна на кирка. Не помня нищо повече.
Здравейте! Съжалявам, че не съм писала от доста време. Също искам да честитя имения ден на всички с имена на цветя. Обичам ви!❤️