Бащата на Християна се е забъркал с грешните хора, а той няма с какво да и плати и се налага тя да плаща дълговете на баща си. Преминава през много трудности, но дали накрая е щастлива? Намира ли истинската любов?
Бележка на автора: Знам, че не съм писала от 5 дена и ако сте забравили какво е станало, хвърлете едно око на предните глави❤️
Докато седях пред огледалото в тоалетната вратата се отвори и влезе Jimin. Видя ме, че плача.
-Хей, Хриси! Защо плачеш?-каза той. Дойде и ме прегърна, аз го избутах.
-Защо ли, твоя приятел ме преби и изнасили! Всъщност, защо ти казвам това, като ти сигурно си същия.-и отново се доближи и ме прегърна. Този път не го отблъснах. Погали къдравата ми коса и проговори.
-Спокойно, той не е толкова лош. Ще свикнеш. Може да станете приятели, пък и кой знае!-каза и на последната дума малко се засмя.
-Ти добре ли си? С това богато педерасче....никога!
-Не говори така за него. Ще видиш, че има и добра страна. Той имаше тежко минало, но той сам ще ти каже.
-Добре! Може ли да питам нещо?
-Да.
-Всички ли от хората на масата са мили като теб?-като ми чу въпроса се засмя.
-Ами сложно е! Попринцип, да! Но все пак сме мафиоти и всеки има както лоша така и добра страна. С приятелите сме добри, с враговете лоши.
-Добре!
Излязох от тоалетната и се върнах на масата. Jimin дойде малко по късно. Отново седнах до онова същество. Те започнаха да си приказват, а аз просто седях. Най-накрая си тръгнахме. По пътя за имението си мълчахме, докато онзи не развали тишината.
-Хареса ли ти вечерта?-попита той, а аз продължих да мълча и да гледам през прозореца- Като ти говоря ще отговаряш и ще ме гледаш в очите!-развика се и ми удари шамар.
-Д-да господин Jungkook!
Стигнахме и влязохме вътре. Качих се в стаята си. След малко на врата цъфна Jungkook.
-Утре отиваме в Пекин. Имам работа. Ще тръгнем рано. Ето ти дрехи!-тръшна вратата и си отиде в стаята.
Беше тежък ден. Легнах и заспах веднага. Сутринта се събудих и облякох дрехите.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Слязох долу. Нямаше никой, но все пак беше доста рано. Тръгвахме в 8 и 30 за Пекин. А сега беше 6 и 30. Направих закуска за Jungkook за да не ми вика и да не ми направи нещо отново. Към 7 той слезе. Наяде се и тръгнахме. По пътя мълчах, както обикновено. Иии.... стигнахме. Пред нас имаше един голям 5 звезден хотел. Jungkook тръгна напред, а аз вървях зад него.
И тук осъзнах най-големия ми кошмар. ЩЕ БЪДА С JUNGKOOK В ЕДНА СТАЯ! Изкрещях на ум. Слава богу леглата бяха отделни. Негово величество се разположи на едното, а аз седнах на другото.
-Довечера ще ходим на бар с момчетата! И ти ще дойдеш!
Знаех, че нямам избор затова просто кимнах. Легнах на леглото и явно съм заспала. Като се събудих видях, че Jungkook го няма. Погледнах часовника и видях, че съм спала само половин час. Чудех се къде е и по едно време ключалката на банята щракна. От там излезе Jungkook само по хавлия. Не спрях да го зяпам. Имаше мега якото тяло. Християна ела в час. Нормална ли си. Осъзнах какво правя и веднага отместих погледа си. На лицето му се появи едва забележима, мазна усмивка.
Малко преди излизането:
Jungkook ми даде един сак пълен с дрехи за мен. Все пак нямаше какво да обличам. Незнам кой ги е избирал, но определено има вкус. Избрах дрехи, взех ги и влязох в банята. Окъпах се и се облякох. Излязох от банята. Видях Jungkook. Държеше един телефон. Даде ми го.
-Последния ден се държеше добре. Давам ти този телефон. Ще можеш да правиш всичко на него без да се обаждаш и да пишеш на някой освен на мен и хората от мафията(другите от BTS)
-Благодаря!-казах и се поклоних леко
-А сега да тръгваме. Пред мен!-заповяда той.
-Добре, но не съм ти парцал да се държиш така!
-Малката, не се ли научи, че тук командвам аз-ритна ме в стомаха и аз паднах на земята от болка. Оф Християно не се ли научи да го слушаш! Мърморех си на ум.
-Сега ставай! Тръгваме!
По-късно в клуба:
-Пий!-каза Jungkook
-Не пия.
-Ще пиеш!
Погледнах го и изпих една чаша соджу на екс, после още една и така цели 9. Бях пияна на кирка. Не помня нищо повече.
Здравейте! Съжалявам, че не съм писала от доста време. Също искам да честитя имения ден на всички с имена на цветя. Обичам ви!❤️