Mafia boss JK

7

Време е да ставаме.  Взехме си бърз душ. Облякохме се и събрахме багажа си. Часът беше 9. Имахме един час до полета. Вече умирахме от глад. Ресторантът в хотела беше отворил, затова се запътихме на там. Хапнахме за 15 минути. Натоварихме куфарите в таксито и потеглихме към летището.

В самолета:

Пътувахме един час и аз гледах през прозореца. Изведнъж усетих нещо тежко на рамото си. Погледнах към Хриси. Беше заспала. Изглеждаше толкова сладка.

И най-накрая стигнахме. Слязохме от самолета. Взехме си багажа и тръгнахме към таксито.  Тъкмо отворих врата и усетих пронизваща болка в стомаха. Изпаднах в безсъние. И не помня нищо.

Г.Т Християна

В самолета ми се доспа, затова облегнах глава на рамото на Jungkook и явно съм заспала.

Събудих се, защото започвахме да кацаме. Взехме куфарите си и слязохме. Напуснахме летището и се запътихме към такси с което ще стигнем до имението. Jungkook ми отвори вратата и аз влязох в колата. В този миг някакъв подозрителен мъж застана зад него и го намушка с нож. Извиках на Kook да се обърне и да се предпази. Но всичко стана много бързо. Мъжа избяга.

Моментално излязох, хванах го и с много усилия го вкарах в колата. Откъснах част от дрехата си и го превързах. Наредих на шофьора да звънне на бърза помощ.  След 15 минути те бяха тук. През цялото време държах ръката на Jungkook и му повтарях, че всичко ще бъде наред. Макар, че аз самата не знаех дали ще е така.

Лекарите извадиха носилка и го  поставиха на нея. Качиха го в линейката и аз се качих след него. Държах ръката му и плачех. Не исках да го загубя. Не след дълго пристигнахме в болницата. Свалиха Kokie от линейката и го отведоха към операционната.

Обадих се на Jimin, да дойде с другите момчета. След като пристигнаха им обясних какво стана, обляна в сълзи. Jimin седна до мен и прехвърли едната си рака през рамото ми.

- Той е силен! Ще се оправи! Вярвай ми!-каза той и изтри сълзите ми с пръст.

-Добре-казах тихо аз.

Минаха 15 мъчително минути и започнах да ходя по дължината на коридора. А напред, а назад. Случката от по-рано ми минаваше на лента. В един момент една от сестрите излезе и влезе друга на нейното място. Изтичах при нея и я попитах:

- Какво се случва?!

- Момчето е зле, но ще се оправи. Операцията ще продължи най-малко още 3 часа. Ще можете да го видите 2 след края на операцията.

-Добре - проплаках аз.

След това сестрата отиде на някъде. Аз отидох и казах на момчетата информацията, която имам.

Яяя...кой се върна;) Извинявам се за дългото ми отсъствие. Ще се опитам да бъда колкото се може по редовна. Ако сте забравили какво се е случило вижте предните глави.
Напишете ми в коментарите, какво е мнението ви за книгата ми. Надявам се да ви харесва.☔❤️⛈️💜