Mafia boss JK

12

Г.Т Християна

Седях и си мислех. Може ли да съм толкова тъпа! Как можах!Подяволите! Не съм го виждала от 2 седмици. Толкова ми липсва. Искам сега да съм до него. Искам той да е до мен...Но неее..🤦🏻‍♀️

През тези две седмици си бях извадила няколко снимки на хартия на които сме аз и Kook. Сложих ги в рамка за да се измъчвам още повече. Сложих едната в стаята ми, а другата в хола. Виждах ги всяка сутрин и всяка вечер. Когато си лягах, когато ставах. Всеки ден си спомнях щастливите ни моменти заедно. Почти не ядях. Вече ми се четяха ребрата.

Не издържам вече. Обичам го! Липсва ми. Но той вече си е намерил друга. Сигурно изобщо не му пука за мен.

Седнах пред телевизора и се опитах да се поотърся от мислите. Пуснах си филм. И започнах да гледам. Изведнъж тръгнаха извънредни новини.

Новините:
Шефа на мафията дойде и се предаде на полицията....

Тъкмо започнах да гледам с отворена уста и телефона ми звънна. Беше непознат и вдигнах.

Разговора:

-Ало, здравейте. Мога ли да попитам кой се обажда?

-Обаждаме се от полицията. Викаме Ви на свиждане.

-Ами...на кой?

-Шефа на мафията/

-Моля!

-Иска да Ви види. Кога ще е удобно да дойдете?

-ИДВАМ ВЕДНАГА!

(Край на разговора)

Когато ми звънна телефона изтръпнах. На всичкото отгоре и тези новини. Не чаках и минута повече. Взех си телефона и излязох от вкъщи. Нямаше как да чакам такси. Трябваше да съм по възможност най-скоро там. Тичах, тичах...бях уморена. Но знаех за кой става въпрос. За него бих направила всичко.

Най накрая стигнах затвора. Влязох. Там ме посрещна полицай. Вероятно е този с който говорих по рано. Той ме заведе до Jungkook и ни остави. Когато се приближавах към него, виждах така познатото му за мен тяло, лице, стойка. Не издържах и се разплаках. Седях пред него. Плачех и не знаех какво да направя.

-Съжалявам!-това беше единственото нещо което казах.

-Хриси, простих ти отдавна.-той подаде ръцете си през решетката и аз ги хванах.

Здравейте, извинявам се, че не е имало глава от толкова много време. ❤️