Бащата на Християна се е забъркал с грешните хора, а той няма с какво да и плати и се налага тя да плаща дълговете на баща си. Преминава през много трудности, но дали накрая е щастлива? Намира ли истинската любов?
-Да, няма! Не съм длъжна да плащам на баща ми грешките. Това, че ти си свикнал да ти дават всичко в ръцете мен не ме грее.-обърнах се, намазах му една филия и му в метнах в ръцете. Явно доста се ядоса от това мое действие.
Стисна ме за брадичката и за китката и ми каза.
-Виж сега малка пикло. Аз съм шефа на мафията. И никой не се държи така с мен. Ясно ли ти е?
-Д-да-хвърли филията по мен. Изчистих и направих закуска на некадърника. Дадох му я и май му харесва, но не ми дреме-Има ли още нещо господине-казах му и се засмях вътрешно. Не искам да съм тук и ако ще седя поне да не ме бие.
-Не! Качвай се горе в стаята!
Качих се горе и чух как ключалката щракна. Чудесно сега съм и заключена. Ще избягам от тук колкото се може по-рано. Забравих да кажа, че оня ми взе телефона¯\_( ͠° ͟ʖ °͠ )_/¯
Седях и зяпах през прозореца. Видях, че Jungkook-боклук се качва в колата си доста ядосан. Тръгна на някъде. Това беше шанса ми да избягам. Имаше охрана, но тя седеше и играеше карти. Доста се бяха отплеснали и нямаше да ме видят. Знам, че е тъпо бягство посред бял ден ама.....Стаята ми беше на втория етаж и просто скочих. Охраната ме чу, но се скрих зад едно борче и не ме видяха. Прескочих оградата и започнах да тичам с всички сили. Като се отдалечих започнах да ходя нормално. Скрих се в една затънтена уличка, за да си почина. Изведнъж някой ме скрабчи обърнах се и видях Jungkook. Ако не е той да не съм жива. Натикаме в колата отново и започна да кара.
-Писна ми от теб! Няма ли да се научиш, че не можеш да избягаш от мен. Ще се наказваме!-продължаваше да ми вика и ми се спусна една сълза от окото. Попринцип не би трябвало да ми пука. И аз незнам кво ми стана.
Стигнахме пред така ,,любимото,, имение. Хвана ме за китката и започна да ме дърпа към стаята ми. Хвърли ме на леглото и разкъса дрехите ми. Останах само по бельо, но скоро и него го нямаше. Започна да оставя смучки по врата ми и малко по малко слизаше надолу. Опитвах се да го избутам, но той беше по силен от мен. Стигна до мястото ми и потърка с пръст.
-На колене!
-Няма-проплаках аз. Удари ми силен шамар и аз застанах на колене. Знаех какво иска. Направих му тъпата свирка. Заповяда ми да застана кучешката. Нямах избор и го направих.
-Девствена съм!
-Не ми пука!
Вкара члена си в мен и започна да се тласка колкото се може по-силно и по-бързо. Накрая свърши. Облече се и излезе. Не мога да повярвам, че се дадох на този да ме изнасили. В стаята си имах баня и влязох да се изкъпя. Водата ми помага да изчистя ума си. Като излязох от банята на леглото имаше оставена рокля и една бележка на която пишеше:
Облечи я! Довечера ще ходим на важна среща и приятелите ми искат да се запознаят с теб. Не те питам дали искаш, а ти заповядвам!
От Jungkook
Роклята:
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Имах някакви гримове в раницата и се гримирах. Поне да скрия смучките по врата си.
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
Слязох при ,,шефа,, и тръгнахме към колата. Аз нищо не казах. Той говореше по телефона, ама не ме интересуваше. Най после стигнахме, но не знаех дали да се радвам или да се страхувам. Ако приятелите са му като него....горко ми. Влязохме в ресторанта и видях 6 момчета. Явно това са те. Представиха ми се, аз направих същото. Казваха се Jimin, Taehuyng, Namjoon, Hoseok, Jin и Yoongi. Изглеждаха мили в сравнение с Jungkook.
Чух как Taehuyng каза на Jungkook, че не съм за изпускане. И съм била красива, а той като чу това се засмя и му каза, че е луд.
-Ам Jungkook може ли да отида до тоалетната-беше ме страх от него затова треперех. Не е в мой стил, но такива са обстоятелствата¯\_(•_•)_/¯ За щастие ми позволи. Отидох и се разплаках. Мислех си защо точно аз. Има толкова момичета на този свят.
И здравейте! Как сте? Какво правите? Ще се старая да пиша по често. Ако книгата ви е интересна вотвайте! Обичкам ви!