Бащата на Християна се е забъркал с грешните хора, а той няма с какво да и плати и се налага тя да плаща дълговете на баща си. Преминава през много трудности, но дали накрая е щастлива? Намира ли истинската любов?
Полежахме така е известно време и му казах, че е време да си ходи. Той си тръгна и останах сама с мислите си. Мислех какво да правя. Да му кажа ли или да си мълча. Ако просто си замълча.....Kook няма от къде да разбере. Прислугите ги нямаше, шофьорът същи си беше тръгнал. Решено е, ще си мълча. Все едно всичко е по старому и не се е случило нищо.
Направих си вечеря и си легнах. Порових си малко в телефона и така заспах.
На сутринта станах, направих си лека тренировка и отидох да ям. После почистих къщата, нищо, че имаше хора за тази работа. След това отидох да направя храна за Jungkook.
Накрая си взех душ и се преоблякох. Дрехите не бяха нищо особено.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сложих лек грим. Взех плика с храната и тръгнах в болницата.
В болницата*
-Здравей, как си?-попитах го аз. Видях, че е буден, но изглеждаше някак ядосан.
-Изчезвай!-проговори той, докато гледаше нещо на телефона си. Показа ми клипче на телефона си. На него бяхме аз и Jimin вчера в леглото. И тук осъзнах, че той е имал камери в стаята си. Разтреперах се и щях да припадна, но някак запазих съзнание.
-Ju.../-тъкмо да проговоря, но то се развика и ме прекъсна.
-КАК СМЕЕШ ДА ИДВАШ ТУК!? ИЗЧЕЗНИ! НЕ ИСКАМ ДА ТЕ ВИЖДАМ! КУЧКА!
Аз се разплаках, но някак успях да кажа:
-Jungkook, моля те! Изслушай ме!
-НЯМА КАКВО ДА ТЕ СЛУШАМ! ИЗЛЕЗ!
Просто побягнах. Тичах колкото мога и плачех. След като се отдалечих от болницата се обадих на Jimin.
Разговора*
-А..лло, Jimin ще дойдеш ли да ме вземеш. Моля те! Той знае!
-Какво! Как така! Къде си?!
-Ул ,,Bugahyeon-ro,, в началото.
-Идвам. До 5 минути съм при теб.
Край на разговора*
Jimin пристигна видимо притеснен.
-Какво правиш чак тук. Качвай се.
Влязох в колата и започнах да му разказвам.
-Отидох до болницата за да му занеса храна и да го видя как е. Влязох поздравих го и той ми каза единствено да се махам. Дори не ме погледна. Гледаше нещо на телефона си. След което го обърна към и на екрана видях нас как го правим. Или някой ни е снимал или има камери в стаята. Тъкмо да проговоря, но той ме прекъсна и ми се развика. Изгони ме. Опитах да му обясня, нищо, че не знаех какво да му кажа, но бях уплашена. Викна ми още един път и просто избягах. Тичах колкото мога и стигнах до тук. И ти се обадих.
-Милата...-излезе от колата и седна при мен на задната седалка. Гушна ме.- ще измислим нещо, обещавам ти. А сега ще спиш при мен в моята къща. Не искам да те оставя сама.
-Благодаря ти! Пък и той едва ли ще ме иска да съм в къщата му.
Здравейте! Ето нова глава. Тя е за реванш, че не бях качвала от много време💜😘❤️
