Бащата на Християна се е забъркал с грешните хора, а той няма с какво да и плати и се налага тя да плаща дълговете на баща си. Преминава през много трудности, но дали накрая е щастлива? Намира ли истинската любов?
Аз съм Християна, накратко Хриси. Баща ми беше пияница и се забърка с грешните хора. Те го убиха, защото той не им плати.
Така, а сега е време да ставам, защото съм на даскало. Мразя го. Станах, измих се и се облякох. Тръгнах към мъчилището.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Докато вървях към училище, пред мен спря една черна кола. Понечих да я заобиколя. Но от там излязоха двама мъже облечени в черно с маски и очила. Хванаха ме грубо и ме натикаха в колата.
-Кой сте вие и какво си мислите, че правите? Изроди такива!
-Ей малката я да млъкваш, че света ще ти се стори малък.
Проговори ми някво момче малко по голямо от мен.
-Кой си ти, че да ми казваш какво да правя. Да не си баща ми.
-Не и да ти кажа не искам да бъда като онзи стар алкохолик. И не мисля, че е нужно да ти казвам кой съм. Ти ще разбереш сама. Но тъй като ти не си виновна си длъжна да знаеш защо си тук. Ти ще плащаш дълговете на баща си. И от днес нататък си моя собствененост.
Ауу много ме е страх. Къв е тоя да ми казва кво да правя. И от къде на къде съм му собственост. Да не съм му вещ.
-Не съм ти предмет, че да съм ти собственост. И не ме е страх от теб JUNGKOOK-извиках му в лицето. Тръгнах да слизам от колата но той ме хвана за китката и ме стисна за врата.
-Ей малка пикло, къде си мислиш, че отиваш. Не бях ли достатъчно ясен, че ти вече ми принадлежиш. И когато и каквото ти кажа ти ще го изпълняваш-викаше ми той. И каза на шофьорите да карат на някъде. Не разбрах къде. Мълчах и нищо не казвах. Просто гледах през прозореца.
Изведнъж спряхме пред едно имение. Беше красиво, но за жалост беше на онзи некадърник.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Слизай!-бутна ме оня
-Я си гледай работата!-изрепчих му се и слязох от колата.
-Не се ли научи! Явно няма да стане само с думи. Искат се действия.
Той ме подмина и продължи напред към домът си. Последвах го. Нямах избор. Влязохме вътре. И той ми показа стаята ми. Качих се да я видя, все пак нямах багаж. Той ме последва и все така строго ми проговори.
-След малко ще ти покажа кухнята и другите стай. Когато ти кажа ще чистиш и готвиш!
-Виж какво да ти приличам на чистачка или готвачка! Едва ли!-преди да продължа той ме прекъсна.
-Мери си приказките кучко!-обиди ме той и тръгна да излиза, но аз проговорих.
-Извинявай как ме нарече господин Тъпако-в този момент Jungkook се обърна и ми удари един юмрук в лицето и ме ритна в стомаха.
-Млъквай!-вече найсти излезе аз останах сама. Не ме болеше, защото бях свикнала да ме бият. Огледах стаята и седнах на леглото.
Замислих се, защо изобщо майка ми е решила да ме създаде с този алкохолик. Докато мисчех чух, как господин Тъпак ме извика. Слязох долу при него.
-Изчисти и направи закуска и без да ми отговаряш.
-Ясно изрод-не се усетих, че го казах на глас ама не ми пука. Нека ме бие, свикнала съм.
Хей здравейте! Това е новата ми книга. Надявам се да ви хареса. Ако е така може да вотнете. Обичам ви!
