Бащата на Християна се е забъркал с грешните хора, а той няма с какво да и плати и се налага тя да плаща дълговете на баща си. Преминава през много трудности, но дали накрая е щастлива? Намира ли истинската любов?
Седяхме и чакахме пред болничната стая. Сетих се, че като се събуди ще е гладен. Не знаех, какво точно ще му позволят да яде, затова просто ще му взема от всичко. Отидох до близкия магазин. Взех някой неща. Повиках си такси и отидох до имението. Наготвих и прибрах храната в една раница. Сложих в едно малко куфарче чисти дрехи и други необходими неща.
Шофьора ме чакаше отпред. Затова просто се метнах в колата и потеглихме. Бях много притеснена. Не исках да го загубя. Не знаех дали операцията е приключила. Надявах се да е. Най-накрая пристигнахме. Слязох и стигнах тичайки при другите. Операцията не беше свършила все още. Затова седнах при тях и започнах да чакам. След половин час преместиха Kokie в болничната стая. Изчаках още 2 мъчителни часа. Продължавах да се притеснявам. Нямах търпение да го видя.
Най-после ни пуснаха. Влязох при него. Той спеше. Седнах на едно малко столче и хванах ръката му. Започнах да плача тихо. Гледах го. Целунах го, макар и да знаех, че няма да знае.
-Обичам те-казах аз нищо, че спеше. Тръгнах да ставам, за да го оставя да почива. Когато станах, усетих леко докосване по ръката. Обърнах се. Беше се събудил.
-И аз те обичам-каза тихо той. Седнах на леглото до него. И го прегърнах внимателно.
-Кук, гладен ли си? Той кимна. Започнах да вадя менюто. Преди да вляза при любовта на живота ми, бях попитала какво може да яде. Отговорът беше, че може всичко.
Първо му дадох от ,,будае джигаето,. След това малко ,,кимбап,, и вода, ако е жаден(Ако някой незнае това са корейски храни. Кимбапа е суши.)
Будае джигаето:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Кимбапа:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След като се нахрани, си поговорихме и му разказах, какво прави тук, защото той явно не помнеше.
Г.Т Jungkook
Събудих се и видях тръгващата си Хриси. Спрях я. След това се огледах и забелязах, че съм в болница. Не помнех нищо, затова попитах момичето до мен. Тя ми разказа всичко. И вече си мисля кой може да ми е причинил това. Оставих тези мисли и си поговорих с Хриси. Беше приготвила много вкусна храна. След като ме нахрани я попитах кога ще мога да си ходя от това противно място. Каза ми, че след 5 дена най-малко.
С много усилия и направих място до мен, защото ме болеше. Тя легна и аз я прегърнах през кръста.
-Обичам те!-каза тя.
-Аз също-отвърнах аз.
-Кой мислиш, че го направи?-попита Хриси.
-Няма значение! Нали сега съм тук и съм добре.-не исках да ѝ казвам, за да не я притеснявам. Обичам я и не искам да ѝ се случи нищо!
434 думи
Здравейте на всички! Надявам се книгата да ви е интересна. Некста най-вероятно ще е към края на идната седмица. Обичам ви! Благодаря, че коментарите и вотвате!💜💜💜
