Mafia boss JK

11

Г.Т Jungkook

Когато видях клипчето от камерата в стаята си, полудях. Мислех, че ме обича, че ще направи всичко за мен, че ще е до мен постоянно. А тя какво направи....изневери ми с най-добрия ми приятел. Вярно, че в началото се държах гадно с нея. Но нали уж това беше минало и не било от значение. Дори не изгледах клипа от камерата. Беше ме гнус да гледам нещата които правеше с мен и на мен, да ги прави на друг и то в моята стая.

Днес ме изписваха от болницата. Дойдоха всички, освен Хриси и Джимин. Те не знаеха какво е станало и се чудеха къде са. Не исках да им развалям настроението затова не им казах нищо. Прибрах се в имението и ги помолих да ме оставят сам. Качих се на втория етаж и с неохота отворих врата на стаята си. В главата ми влизаха спомените от видеото. Чувствах се гадно и бях ядосан. Когато отворих врата видях, че нещата ѝ ги няма. Погледнах в гардероба също нямаше нищо. В началото ми беше слуга и ако това се беше случило....незнам. Но сега е различно. Сега я обичам, да...не съм ѝ простил, но тя е моето момиче...е поне беше.

Телефона ми извибрира и прекръсна мислите ми. Видях, че имам съобщение от Християна.

Съобщението:

Здравей, Кук! Пиша ти това, за да ти се извиня. Обичам те! И това беше грешка. Знам, че съм ти слуга, но и без това едва ли ще искаш да ме видиш, затова се върнах в старата си къща.  Вероятно вече са те изписали. Не исках да ти развалям настроението, затова не дойдох. Надявам се да си добре. Пожелавам ти всичко най-хубаво. Дано намериш сили да ми простиш. И да намериш момичето на живота си. Аз не те заслужавам.
Съжалявам! Обичам те!

Видяно

Все още я обичах. Тя ми беше всичко. И все още е. Това, което направи не беше никак малко, но както казах я обичам.

Г.Т Християна

Много съжалявам за постъпката си. Не трябваше да става така. Забравих за Джим. Харесвам го, но само като приятел. Джънгкук беше човека за когото сърцето ми биеше. Изнесох се от имението. Незнам как щях да го погледна в очите. Пък и той едва ли искаше да ме види. Видял е съобщението, но не ми отговори нищо. Не, му се сърдя. Той на мен се сърди.

Оправих си нещата вкъщи и просто седнах на дивана. Всички спомени нахълтваха най-нагло в главата ми. Обичах Jungkook по дяволите. И все още го обичам. Това беше най-голямата и глупавата грешка която съм правила. Ако можех да върна времето назад. Заплаках, сълзите се стичаха като горско поточе по бузите ми. Извадих телефона си и започнах да разглеждам снимки на мен и Kook, не съм го виждала от два дена и ми липсва толкова много. Вече ревях и виках. Сигурно чак на другия край на града са ме чули. Не ми пука. Искам да отида, да го прегърна, но не. Не мога. След всичко което направих. Той няма да иска да ме погледне. Толкова съжалявам. И всичко започна заради едно отвличане, заради баща ми и грешките му. В началото го мразех. Ядосвах се, че аз понасям последствията. Но сега...сега е различно. Сега даже му благодаря, ако не беше той, нямаше да го срещна. И разбира се аз преебах всичко. Исках да отида до стаята си и тръгнах на там. По пътя нагоре бутах и чупех всичко пред мен. Мразех се.

Здравейте! Как сте? Това е днешната глава. Надявам се да ви харесва, ако е така може да вотнете.

Също исках да ви питам на колко години мислите, че съм?💜