Олицетворение на огъня.
Светлина извираща от тях.
Усмивка - по-светла от слънцето.
И винаги сияещи, винаги светещи.
На оглед- нежни рози,
На допир те са цитрусите свежи
Тръгнеш ли обаче да ги буташ,
Борят те като свирепи мечки.
Изглеждат винаги щастливи,
Все едно живота винаги работи с тях
Но вечер като стане тъмно,
Демоните им ги гонят, всяват страх.
И в ролята на храбрите войници,
момичетата от цветя,
взимат сабята си тежка
и се бият в пустошта.
YOU ARE READING
What's Life?
PoetryЕмоции. Хубави. Лоши. Има ги. Дори и в моята реалност. Дори със моя живот. Понякога са цветни. Понякога сиви. Но са тук. Всичките.
