Черни пламъци ме гонят
И не знам дали ще ме настигнат
А настигнат ли ме
Жива аз ще изгоря
Черни пламъци горят във мен
И са ме хванали във плен
И горят ми те езика
Та да не мога да извикам
Черни пламъци са ме обвили
И ме отделят от околността
За да бъда аз сама
Черни пламъци ме прегръщат
Но прегръдката им тясна ме убива
И черни сажди ставам аз от нея
Черни пламъци и ми говорят
С черни им езици моята усмивка тровят
Черни пламъци и черен дим аз дишам
И белите ми дробове в цвят черен стават
Та да няма чистота
VOUS LISEZ
What's Life?
PoésieЕмоции. Хубави. Лоши. Има ги. Дори и в моята реалност. Дори със моя живот. Понякога са цветни. Понякога сиви. Но са тук. Всичките.
